СМИСЛОВО-ФОНЕТИЧЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ В ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА П. ЯВОРОВ

Никола Георгиев

web | 120 литературни години

Звуковото характеризиране на мотиви в рамките на една поетическа творба е похват, употребяван нерядко вбългарската поезия, но все още малко издирван и оценяван. Нужно е подобни случаи да се издирват и "находките" да се съобщават в печата, обикновено в кратки фактически информации без или с ограничен предпазлив естетически коментар, след което на основата на обилен и систематизиран фактически материал ще могат да се правят по-категорични изводи за естетическите функции на звуковата страна на езика в нашата поезия.

Ето един пример за последователно редуване на звуково характеризиращи групи от творчеството на Яворов - стихотворението "Зов":

Безшумно броди призрак на смъртта,
грижливо допокрива с бял саван земята,
скрежно остър дъх посред нощта
по снежни равнини изсъхнал лист премята.

И мисля аз за тебе, майко, - там
на твърдата земя в измръзналата пазва:
тъжа аз за себе, майко, сам
в засипан път... И нищо път ми не указва.

Приведен броди призрак на смъртта,
бележи гробове из сивата далечност,
и мълчи съдействено нощта
с мълчанието будно на самата вечност.

Студено ти е зная, майко, - там
на тъмната земя в бездушните прегръдки;
страшно ми е тука, майко, сам:
безсънна мисъл трови дух с горчиви глътки...

Озърнат спира призрак на смъртта,
в небето зад мъгли се плахо месец тули,
властен зов се носи сред нощта,
гъстее мрак, готов и мене да пребули.

Стихотворението е изградено върху последователната смяна на два мотива - композиционна схема, която Жирмунски нарича "амебийна". В първата и третата строфа е изложен мотивът на смъртта (А), във втората и в четвъртата - мотивът на лирическия герой и майката (Б), а в петата двата мотива се обединяват. Всеки мотив има своя звукова характеристика, т.е. всеки от тях е осъществен с по-честата (по-рядката) поява на определени говорни звукове, като при смяната на мотивите съотношението между броя на появите на тези звукове (характеризиращи) остава относително стабилно.

Анкета със студенти-филолози показа, че като характеризиращ звук най-силно се налага звукът Р. Действително в първата строфа Р се появява 11 пъти, а във втората - 2 пъти. По-нататък тази разлика не е така рязка, но първоначалният превес навсякъде се запазва: 11 : 2 : 6 : 5 : 8. Общо в първата и третата строфа (мотивът А) звукът Р се появява 17 пъти, а във втората и в четвъртата (мотивът Б) - 7 пъти. Вземем ли предвид и петата строфа, ще констатираме, че мотивът А ,,носи'' 24 появи на Р, а мотивът Б - 8 (3 : 1). Звуковият контраст се усилва и от обстоятелството, че в първия стих на втората и четвъртата строфа Р не се появява нито веднъж.

Интересно е съотношението и между останалите сонорни съгласни. В първата строфа М се появява 4 пъти, а във втората - 8 (2 : 1!). Още по-интересно е, че буквално същият брой е спазен и в следващите две строфи: Ш стр. - 4; IV стр. - 8. В петата строфа М се появява 5 пъти. Същото съотношение е спазено и при звука Л (4 : 2 : 4 : 2 : 5) и сходно - при Н. Между гласните пък (в акцентувана позиция) особено очебийни са различията в появите на звука Ъ - 1 : 5 : 0 : 4 : 1.

Получава се следната таблица:

Очевидно звуковият контраст е по-рязък и последователен между първата и втората строфа. По-нататък резкостта на контраста отслабва, като фонетичното сближаване на двата мотива върви успоредно с - и подготвя - смисловото им сближаване, което става в петата строфа.

Говорните звукове са многостранно явление и особено опасно е тази многообразност да се пренебрегва, когато се разглежда участието им в естетическа структура. В случая не можем да отминем двойно по-честата употреба на звука М и възможната асоциативна връзка между неговата артикулационна мимика и съдържанието на мотива Е. Четири от осемте клаузули на този мотив са АМ под ударение. Устната празнина след максимално разтваряне при А се затваря в най-предната си част, образувайки единно, затворено отпред пространство. В по-голяма част от останалите случаи М също се явява "водещ глас" сред артикулационни движения, при които се създава такова ясно очертано, затворено в предната си част пространство. Ето защо вероятно е възприемащият в по-голяма или по-малка степен в зависимост от индивидуалните си особености да долови, че тук има "нещо", което усилва впечатлението за затвореността, сковаността на майката "в студените прегръдки" на земята и безсилието на героя, над когото надвисва мрак, за да обхване и него - с други думи, вероятно е да асоциира артикулационната мимика със съдържанието. (Артикулационните особености на звука Ъ, който се появява 4,5 пъти по-често, също допринасят за подобни асоциации.) Не е безинтересно, че някои от поддръжниците на теорията за артикулационно-мимичния произход на езика (напр. Ричард Пейджит) считат, че М означава обхващане, затваряне (maul, mix, slam). В случая обаче се има предвид съвсем не осмислянетона фонемата с постоянно съдържание, а не асоциирането на говорните движения на звукове с голяма честота на поява със съдържанието - водещ, детерминиращ фактор в асоциативния процес. Безспорно подобни паралели трябва да се правят все още много сдържано и предпазливо.

Двата мотива носят и различни вътрешно обособени групи сходни звукове (с опора акцентувана гласна). В мотива А обособени групи са: спира (I, V) - призрак (I, III, V), грижливо (I) - допокрива (I), сивата (III), скрежно (I) - снежни (I), бележи (III), зов (V), готов (V), земята (I) - самата (III), лист (I) - мъгли (V). Наред с това в първата и третата строфа има интересна анафорна вариация, каквато във втората и в четвъртата липсва.

I. бе - бро - при
гри - до -
II. при - бро - при
бе - гро

Характерни за мотива Б са групите: тебе (II) - себе (II), аз за (П) - пазва (II), тъмната (IV), безсънна (IV), мисля (II) - мисъл (IV), път ми (II) - глътки (IV), студено (IV) - мене (V), тука (IV) - дух (IV).

Накрая ще кажем няколко думи по въпроса, който естествено се поражда върху резултатите от такива проучвания: каква е детерминационната зависимост между звуковата страна и съдържанието на поетическото съобщение. Пренебрегването на взаимната обусловеност между тези две страни, както сочат много примери от досегашното развитие на литературната наука, води до крайности, еднакво вредни, ненаучни. В творческия процес у мнозина поети съдържанието - детерминиращ фактор - се налага върху определена звукова схема. Започва процес на подбор, при който съдържанието запазва водещата си роля поради обстоятелството, че поетът разполага с повече или по-малко богата синонимия на образите. Звуковата схема на свой ред пропуска тези от синонимите, чиято звукова страна отговаря на нейните изисквания. Явно е, че това явление може покрай другото да послужи като хубав практически пример при разработването на въпроса за отношението между съдържание и форма в изкуството.

Както вече посочихме, задачата на съобщения от този род не е нито да се прецени съпоставително значението на отделните звукови особености и различното им място в естетическата структура на творбата, което е работа на един цялостен естетически анализ, нито пък да се обсъждат начините и индивидуалните особености на възприемането им, което е работа на една бъдеща психология на литературното възприемане. Защото, преди да се стигне до това, необходимо е тези особености щателно да бъдат издирени и описани.

© Никола Георгиев, 1962
© Издателство LiterNet, 09. 09. 2001
=============================
Публикация в сп. "Език и литература", 1962.
Публикация в кн. на Никола Георгиев "Сто и двадесет литературни години", С., 1992.