Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА СТАНДАРТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Милена Васева

web

Установяването на стандарти в обучението е приоритетна задача на българското средно образование, задача, към която сп. “Български език и литература“ иска да направи съпричастни учители и специалисти, а разбира се - и широки кръгове от хора с активно отношение към нашето училище.

Държавните образователни изисквания за учебно съдържание се съдържат в чл. 16 от Закона за народната просвета (изм. и доп. в ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Законът фиксира задължителността на единни национални стандарти за учебно съдържание, акт, който е мотивиран както от социално-икономическите промени в България, така и от тенденциите на общественото развитие в света. В Рамковите изисквания на МОН за изработване на стандарти за учебно съдържание се посочват световните тенденции, свързани със съдържанието и организацията на обучението:

1. Ориентация към разбиране и осмисляне на знанието.
2. Ограничаване на ролята на репродуктивното знание.
3. Стимулиране на творческата активност на учениците.
4. Утвърждаване на единни държавни изисквания.

Новата философия на развитие на българското общество наложително изисква такива промени в образованието, които да осигурят успешната социализация на новото поколение в съвременния свят. Първата стъпка в тази посока е изработването и установяването в учебната практика на национални стандарти.

Стандарти се наложи като синонимен термин на държавни образователни изисквания за учебно съдържание /ДОИ/, макар че съществува нюанс на различие в употребата им. Терминът ДОИ акцентира върху правната задължителност, а стандарти - върху изискуемите резултати от обучението.

Вече е готов проект на “Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по български език и литература”, изработен от екип преподаватели от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и учители, ползотворно обсъден от експерти и учители от цялата страна.

Настоящият материал има за цел да представи на колегиалната общност Проекта в неговата част “Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по български език “. Тъй като проблемът за национални стандарти в обучението е нов в нашето социално пространство, най-напред за яснота ще уточним понятийното съдържание на основните термини, с които се работи в Проекта - стандарти, образователни цели, компетенции, образователен минимум.

Проектът е основан на следното концептивно виждане: Стандартите задават задължителната степен на постигнатост на резултатите, заложени от образователните цели на обучението по български език. Резултатите съдържателно се представят като компетенции на ученика, чието формиране и развиване се гарантира от образователния минимум.

Тъй като терминът компетенции е сравнително нов в нашия професионален език, ще му отделим по-голямо внимание. Казано накратко, на компетенциите можем да гледаме като на способности на индивида, проявени в поведенчески модели в неговата дейност.Компетенциите в посока на общите задачи на училището се проявяват в способностите на ученика за учене, мислене, търсене на информация и т.н. Компетенциите, които формира обучението по български език, са обвързани с успешната комуникация на ученика /напр. създаване на цялостно изказване, представяне на собствена гледна точка, защита на собствено мнение, способност за изслушване на чуждо мнение, за работа в екип, за осъществяване на контакти и т.н./. В тази посока на мисли стандартите за учебно съдържание регламентират такъв образователен минимум, който осигурява формирането на зададените от целите на обучението компетенции. В упреците, че в съвременното обучение има прекалено много академизъм, има основание не затова, че учебното съдържание в средното училище се формира от описанието на езика в науките за езика. Причината трябва да търсим в разрива между съвременните цели на обучението и начина на подбор на знанията, включени в учебното съдържание. Поставяме си практически цели на обучението, а подборът и структурирането на научните знания се прави като буквално се минимизират /при това не във висока степен!/ включените в университетското образование науки. Ще споделим още едно наблюдение за причините, които водят към недостатъчна функционалност на знанията в училище, до тяхното репродуциране без достатъчен практически ефект за речевото развитие на учениците. Всяка наука прави свой предмет различен аспект на функциониращия в речта език. Например класическите науки морфология и синтаксис изследват граматичния строеж на езика, но всяка от тях обособява свой предмет. Традиционно в учебните програми ние пренасяме също обособено научните описания на двете науки, като този подход в голяма степен обезсмисля усилията за комплексни знания за граматиката на българския език. Проблемът за подбор и структуриране на учебното съдържание в обучението по български език е твърде сложен. В Проекта е направен опит онова, което е селектирано от науките за езика като изискуемо знание, да бъде подчинено на функционирането на езика в реалната комуникация на ученика. Изборът на съдържание и структура на Проекта на държавно образователно изискване за учебно съдържание по български език е мотивиран от концептивното виждане, че основна цел на обучението по български език е развиването на комуникативната компетентност на учениците в нейните три компонента - социокомуникативна, езиковокомуникативна и стратегийна. Затова в стуктурирането на Стандартите в Проекта са изведени като основни образователни области:

І. Социокултурна компетентност
ІІ. Езикова компетентност
ІІІ. Устно общуване
ІV. Писмено общуване

Стратегийната компетентност, обвързана с обучението по всички предмети в училище, без да се обособява като образователна област, съдържателно е включена в посочените четири области. Веднага трябва да отбележим, че областите Устно общуване и Писмено общуване конкретизират първата и втората област.

Тъй като реално комуникативната компететност се проявява в текстовете, чрез които обменяме информация, то компетенциите в Проекта са обвързани със създаването на собствени текстове и рецепцията на чужди текстове от учениците. При подбора на типовете текст, включени в стандартите, се имат пред вид характерните социокултурни контексти, в които общуват учениците в различните възрасти и перспективите на личностното им  развитие; разширяването на обема от езикови ресурси като градиво на текста; смислово-функционалните типове реч - повествование, описание и разсъждение - и жанровете, в които те преобладават, отново в съответствие с възрастта на учениците.

За по-голяма яснота ще представим структурата на Проекта, като цитираме част от компетенциите, включени в неговото съдържание

 

 ИЗИСКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СТЕПЕНИ ПО ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЛАСТИ И КОМПЕТЕНЦИИ

Образователна област:

І. Социокултурна компетентност

Компетенции: Начален етап на основната степен /4. клас/

1. Разказва, описва, обосновава се, аргументира се, задава въпроси, обяснява, като използва уместно езиковите средства, характерни за ситуацията на общуване съобразно участниците в нея, темата, целта и условията.

2. Владее стандартните изрази за вежливост, използва формите за учтивост.

Компетенции: Основна степен на образование /8. клас/

1. Използва уместно езикови средства, адекватни на ситуацията на общуване съобразно участниците в нея, темата, целта и условията. Задава въпроси и дава отговори на въпроси по поставена от друг или избрана от него тема; изразява твърдения и се аргументира; разказва и описва.

2. Владее формулите на речевия етикет на публично място.

Компетентнции: Средна степен на образование /12. клас/

1. Използва уместно в ролята си на говорещ различни езикови регистри, характерни за социокултурните сфери, в които общува; разпознава различни езикови регистри при разчитането на смисъла на чужди текстове.

2. Съобразява езиковия си изказ с различни типове ситуации в сферата на официалното общуване

ІІ. Езикова компетентност

Компетенции: Начален етап /4. клас/

1.Открива синоними и антоними в текст. Показва разбиране за многозначността на дума чрез употреба в различен контекст.

Компетенции: Основна образователна степен /8. клас/

2. Използва синоними и антоними, думи за родови и видови понятия /хипероними и хипоними/ с оглед на стиловото разслоение на езика.

Компетенции: Средна образователна степен /12. клас/

3. Използва уместно контекстови синоними и антоними; синонимни синтактични конструкции с цел поставяне на логически акценти.

ІІІ. Устно общуване

Компетентции: Начална основна степен /4. клас/

1. Организира логически своето изказване - разказва свързано, предава чута история и може да я коментира; заема своето място в диалог, умее да изслушва другите говорещи; стреми се да се придържа към темата;

В изказванията си демонстрира владеене на основните норми на книжовния изговор; говори с подходящи за ситуацията на общуване интонация, жестове, поза.

Компетенции: Основна образователна степен /8. клас/

1.Участва с изказване в дискусии - придържа се към темата, като логически организира своето изказване; може да оспори мнение, различно от неговото, като проявява толерантност; следи хода на диалога, като се позовава на вече казаното.

2 . При публични изказвания спазва нормите на книжовния изговор; говори с подходящи за ситуацията интонация, сила на гласа, проявява усет за поставяне на логическо ударение.

Компетенции: Средна образователна степен /12. клас/

1. Изгражда цялостно изказване, като се придържа към темата /избрана от него или поставена от друг/, формулира ясно становище и разгръща аргументацията си; откроява собствена гледна точка; избира стратегия на общуване спрямо своите цели и с оглед на типа ситуация.

2. При публично изказване спазва нормите на книжовния изговор; използва интонацията, логическото ударение, паузите, жеста, мимиката и позата с реторична цел.

ІV. Писмено общуване

Компетенции: Основна степен начален етап /4. клас/

1.1. Създава текст с преобладаващ елемент на повествование /по преживяно или по въображение/. Може да напише и адресира лично писмо.

1.2. Предава съдържанието на чужд повествователен текст /приказка, художествен разказ/. Прави разлика между свидетелски и несвидетелски разказ.

1.3. Описва обект.

1.4. Създава кратък аргументативен текст в отговор на въпрос по определена тема, свързана с реалното общуване и с интересите в тази възраст.

Компетенции: Основна степен /8. клас/

1.1.  Създава текстове от аргументативен тип - отговор на научен, литературен, житейски въпрос, като избира жанра /есе, статия/. Планира и структурира логически текста си съобразно темата и целта на общуване. Логически и графично обособява тематични-смисловите части на своя текст.

Компетенции: средна степен /12. клас/

1.1. Създава текстове с аналитична, тълкувателна насоченост; текстове от аргументативен и от описателен тип; текстове с развлекателна цел.

1.2. Прилага най-често използваните в писменото общуване жанрови модели /статия, есе, отзив/, като използва възможностите за вариативност в структурното, композиционното и езиково отношение.

Ще ви предложим още един разрез на структурата и съдържанието на Проекта от образователната област писмено общуване, където са описани компетенциите на учениците, насочени към информационното ориениране и ползване на информация:

4. клас:

Може да се ориентира в непозната книга по нейното оформление /корица, заглавие, илюстрации, съдържание/.

Чете и разбира смисъла на книги и материали от детски списания и енциклопедии и може да предаде накратко съдържанието им, може да използва учебни речници.

8. клас

Използва с познавателна цел различни източници на информация /учебници, енциклопедии, периодични издания, речници, познава графичното им оформление - бележки към текста, индекс/, може да поиска информация в библиотека, на книжния пазар, използва с прагматична цел специализирани текстове - разчита инструкции, правилници, справочници, извлича информация от документи. Ориентира се в жанровите особености на научно-популярна статия, речникова статия, новинарски текст, както и в жанровете на художествената литература, предвидени за изучаване в тази степен. Може да планира, да резюмира, да води бележки и да коментира съдържанието на текст от съответния жанр.

12. клас

Използва различни информационни източници; анализира, сравнява и синтезира информация от един източник и от различни източници /конспектира, резюмира/.

Справя се със справочници; енциклопедични издания; библиотечни каталози; библиографски справочници. Възприема съдържанието на юридически текстове, справочници, правилници и други документи.

Като приложение към Проекта е разработено учебно съдържание по класове в съответните степени, в което са изведени основните знания за езика като система и за функционирането на езика в общуването.

Позволихме си да ви предложим някои отрязъци от текста на Проекта, макар че съзнаваме, че фрагментарното му представяне не може да даде пълна информация за него.

Изработването и внедряването на национални стандарти в обучението е трудна дейност - и затова, че за първи път у нас се създават стандарти, и затова че предстои още много работа за пълното “затваряне на веригата “ - държавно образователно изискване за учебно съдържание по български език и литература - стандарти за измерване - учебни програми - учебници - учебен процес, тема, която заслужава и изисква своята дискусия задължително в цялата професионална общност.

 

 

© Милена Васева, 1999
© сп. Български език и литература, 1999
© Издателство LiterNet, 18. 07. 2000
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 1999, бр. 6.