ВЪВЕДЕНИЕ В МЕТАФИЗИКАТА

web | Пръстен в кладенец

1.

Аз мисля, следователно ме няма, защото съм сред онзи лепкав въздух,
където индианецът с вика си убива антилопа край реката.
Зад него, във безименните храсти, привел глава, се утаява тигър.
Зад тигъра стои нащрек ловецът, зад него се е проснала съдбата -
на всеки тя е изковала изход - на всички участта ще е еднаква.
Напускам ги и искам да забравя за мрежата на тяхното покорство,
в която се оплитат всекидневно. Изкачвам се. Опаловите стълби
тъмнеят и отвеждат към завеса. Зад нея императорът подслушва
дали се чуват стъпките на жреца, поканен на прощалната вечеря.
Докосвам с пръст завесата - по нея се стича злато, пурпур и смарагди.

2.

Мога да накарам жреца да разгледа завесата
преди да я отвори и докато я разглежда, да
премисли. Мисълта му бавно ще обходи храма на
Юпитер, ще се обвие около колоните, ще погали
абаносовите статуи и ще пристъпи до жертвеника.
Там ще легне върху огъня и ще се принесе в жертва
на себе си. Димът ще се издигне над разпиляната
около храма кипарисова гора, над улиците и
преминаващите по тях кохорти, над театъра, около
който се разхождат ранени гладиатори и недоубити
лъвове. След това ще се издигне още по-нагоре,
над самия дворец на императора и още по-нагоре,
над самия Юпитер, за когото и плебеят, и патрицият
са
еднакво скучни.

Аз чувам, той стои оттатък завесата - не бърза да ме види.
По ъглите на мрачния му поглед едва ли се оттича примирение...
Докосва с пръст завесата, навярно брои смарагдите, втъкани в нея,
тъй както сабинянката на пода докосва със ръката си крака ми,
за да печели време, сякаш мисли, че мога да забравя за страстта си.
Парчето плат трепти неравномерно. Нима от блудкав страх трепери жрецът
или със заклинания опитва да отгадае за какво го викам?
Какво ще бъде, ако в миг протегна ръката си и ликторът забие
камата своя в тънката завеса? Цветът й може би ще потъмнее
и всяко предсказание тогава ще падне по очи на пода хладен.

Императорът се опитва да вдигне ръка, но чува
в себе си гласа на котката. Този глас винаги
го съветва, че в постъпката, каквато и да е тя,
трябва да има наслада. Ръката на императора
прави неопределен жест. Сабинянката го приема като
знак да си върви.
Тя се стопява край колоната - между краката й
се замотава отритнатата страст. Ликторът
проследява ръката на императора и заостря
погледа си. Той е гол и тъмен мавър - неговата
роля е да мълчи и да убива.

Индианецът своето копие хвърля и върхът му се впива в часа полунощен.
Този час полунощен е гол и е тъмен и стои като предан и мраморен мавър.
Индианското копие с трясък се счупва. Нощен вятър присяда с въздишка зад храста.
Ти поставяш в огнището няколко съчки и ме галят очите ти с неми въпроси.
Как да кажа, че ръцете на пламъка нежно и безшумно подреждат мозайка в тревата?

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.