Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Пръстен
в кладенец
Върбите гледаха как вятърът му лъскаше обувките.
Старецът седеше на пейка под върбите
и вятърът му лъскаше обувките.
Вятърът го правеше безплатно,
понеже бе наивен по рождение.
От скучни вестници засипана, алеята
до стареца лежеше отегчено.
Разсеяно, наметнал скъсан шлифер,
ноември си говореше с врабчетата.
Да... Старателен бе вятърът, защото
надяваше се пак да види стареца.
Но старецът, роден през тази есен,
през следващата щеше да си иде.
"Добър ден!" му каза кучето, което
дотича да приклекне под върбите.
© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.
Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София:
Издателско ателие Аб, 2000.
|