* * *

web | Пръстен в кладенец

На Крикор Азарян

Все още неизтрезнял от надеждата,
че красотата е неоспорима -
ето, времената се огъват в извивката на личното ти време
и някаква годишнина закръглят,
и мамят те, че тя е само твоя.
А всъщност и луната е такава, закръглена, когато се показва
на сцената, за да смути покоя. Вселената, и тя, и океанът,
и даже мисълта ти, че прологът господства над финала.
А другите закръглености, дето, щом ги разпознаем,
се изплъзват с диханието ни? Огнени, опитват завесата
копринена да палнат, та да прозрем, което сме видели.
Естествено, прозрем ли, то през рамо веднага ще презрем
онази догма, която все ни учи, че декорът
подпира на върха си небесата.
Някой крадец на авансцени, рицар на недоверчивите прожектори,
барон на последната маслина, останала в чинията на Бога,
подмамил слънцето с една бисквита,
подплашил мрака с шпагата си, на която пише:
"Не аз, очите ми се смеят",
възседнал една кротка стихия, препуска в закръглените шепи на времето
и помита след себе си фалшиви замъци и бутафорни следобеди и крещи:
"Заменям половин пиеса за другата й половина!"
А цветята в ръцете на една поетеса
си шепнат възторжено: "Той азарянства!"
Това е тайната на неразгадаемия образ,
отразен на огледалната страна на светлината.

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.