ПОЛСКИ ПЕЙЗАЖ

web | Пръстен в кладенец

Дълбоката същност - печалният кон на поляната
и кораб старинен - платната му бели, старинни,
старинност до болка, до вик, отчаяние, ярост -
утеха във морските шепи, звездичка във шепите Божии,
разсъмване, паднало от скъсания джоб на нощта,
повярвало, че е разсъмване, а не монета за опрощение на грехове,
и не монета, за да се върнеш в Рим отново,
и не онази музика, в която се обличат тръстиките,
а голотата, истинската голота на коня
(о, той ще я надбяга, ако тръгне),
единственото завещание небесно, което още ни събужда нощем,
е бледата увереност, че има още смисъл от думи и трева,
че има смисъл дори когато няма смисъл
и с изхода е същото, и с другите неща е пак така -
завръщане, очакване и още
о, Господи, къде сме
и звездите, многооките, притворили очи от ревност, над кого са?
и земята чия е?
и врабчето нима е наследство от бедни роднини?
Ето идват дни и въздишката ни ще стигне
до господаря на разсъмването ще стигне
и корабът ще наостри уши,
а конят ще заплува с издути платна
и кой ще посмее да иска обратното?
Извадена от морските вълни,
котвата ще потъне в небето -
всяка котва е разпятие,
възпиращо и пускащо в едно и също време,
а времето - тръстика, пречупена надве,
и кон, подслушващ себе си.
О, Господи, къде сме -
банална драма със артисти лоши
и сгънато хилядолетие в портфейла на износен старец
и фалшиви бижута в нозете на блудница -
заплата за фалшиво възхищение.
Нима сме центърът? Нима сме сандвич
във устните на вечността или утайка във кафето й?
Аз нямам повече въпроси, от възхищение съм остарял.
Дали ще мога да преплувам смисъла? (Аз нямам повече въпроси.)
Брегът ще ме облъхне със достойнство,
с печален кон ще ме облъхне,
с невидимост.
Ще събуждам трева и ще бъда
причина и следствие
и храната на коня и коня,
и съд за вода и водата, която е в него.
Не е ли измислица всичко и бягство наникъде
(не казвам въпрос),
каприз на един сталактит, замаян от дълго стоене
(не питам, не питам).

Моите клепки, облепени отвътре с коне и със кораби,
а в зениците има тръстики умълчани, самотни, приведени
ето така...

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.