* * *

web | Пръстен в кладенец

На Севдалин

Нощта те е измълчала под сянката на кипариса.
Близо е неуловимото - вече е трогнало врабчето на двора.
С едната си ръка органистът свири, а в другата - узрява праскова,
в прасковата узрява нещо, в нещото узрява друго,
а то е наоколо, мимолетно и невъзвратимо като сватба.
С дъждовната си мрежа богът на рибарите наднича през прозореца,
оглежда стаята и забелязва сред цветовете на портокали и магнолия
пажовете на Карл Велики, заспали непробудно.
Можеш да станеш, но сънят им те е приковал на канапето,
на кръст те е разпънал, забил е в дланите ти перуники.
Богът на рибарите намира, че съдбата ти е тъжна.
После ти признава, че и неговата собствена съдба е тъжна.
Тогава ти му разказваш за себе си и той ти разказва за себе си,
а летописците на императора, с пера от лебед стържат по хартията.
Около нощната лампа танцуват три негърки. Момент, да ги опишеш с думи!
Първата дума ще вземеш лесно, тя е постеля на пажовете.
Папа Йоан ІV, за всеобщо учудване, ражда на коня си втората дума.
Третата дума е скрита под плаща на рибарския бог.
"Не я давам - оправдава се той, - тя ми остана единствена,
ще ми потрябва, когато реша да създам друг свят..."
Щом не дава - не дава. Негърките си тръгват разплакани.
Трябва къщата да се пребоядиса - едната стена синя, другата - зелена.
Трябва да се разбудят пажовете, да се изгонят летописците, да се обидим на Бога.
Тогава ще пишем спокойно, ако има какво да се пише.
Негърките ги няма, но под нощната лампа стои голотата им.
От върховете на гърдите им избуяват звезди, като в картина на Тинторето.
Тинторето... не се ли казваше просякът, който всяка неделя
изкупува за дребни пари стари окъсани багри?
Той не обича празния мрак, той населява мрака с мадони.
А ти? Папагалът, който живееше в Павлово, най-неочаквано замина за Африка,
не успя да направи никаква равносметка, замина с цялата си шарения,
от него остана само предположението, че е бил папагал.
Трите негърки се завръщат, но не да танцуват,
а да пият шоколад, за да станат още по-тъмни.
Имат бикини, оплетени от лиани, тези жрици на нощната лампа.
Те оплитат и тебе с лиани, искат да те приспят. Те са отмъстителни.
Пукат цветовете на магнолията, стрелят отвсякъде бяло и розово,
пажовете пазят императора насън, той насън им благодари,
а ти разрязваш думите като плод забранен
и сок забранен потича върху килима.

29.V.1977 г.

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.