Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Пръстен
в кладенец
На разсъмване копата сено беше родила.
Коларите стояха учудени, подпряни на вилите,
не смееха да я натоварят.
Беше родила мъж и жена.
Единият от коларите рече: "Цяла нощ са се любили!"
Вторият рече: "Как може... по нашия край..."
Третият нищо не рече. По вилите капеше утринно слънце.
После от склона се свлече мълчание,
удави коларите, коня, каруцата и целия свят за хиляда години.
Изморени и мокри от влагата есенна
мъжът и жената вървяха през нивите.
© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.
Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София:
Издателско ателие Аб, 2000.
|