* * *

web | Пръстен в кладенец

Морето навежда мокрото си лице над пясъка
и по стъпките на пеликаните гадае
деня на твоето рождение от пяната.
Вън е ден на пролетно слънцестоене,
на шестнайсетте Людовици,
ден на гасене на свещите в театъра на Молиер.
Остави прозореца отворен, за да чуеш скрибуцането на колата,
в която под вълнено чергило спят актьорите с дрехи батистени.
Колата минава през хола ти, те са готови да играят за тебе безплатно,
обаче завесата нещо заяжда, не иска да се отвори.
Ти си разочарована. Цигарите ще навредят, а кафето е блудкаво.
Елизабет, тази дето измисли елизабетинската епоха,
разбърква жарта в камината със златна маша
и поклаща глава: "Колко жалко, че никой не пише сонети!"
Людовиците се събират в ъгъла, за да поделят Нормандското кралство.
Слънчево гола вървиш по брега на морето.
Ухажват те чайки и риби ти шепнат безсмислици.
Австрийските столове не събират прах, дамаската им може да изтрае дълго.
Предрешен Людовик е уредил в краката ти интимна среща.
Дамата не идва. След едночасово кралестоене, слугинята дотичва
и през сълзи на краля обяснява, че съпругът...
Сюжетът се завързва, но зад кулисите една актриса плаче
и трябва да я утешаваш.
Едно за друго са навързани нещата - отблясъци от цветя, отблясъци от хора.
Сенките търсят в съзнанието ти своето минало,
а ти търсиш в съзнанието им своето бъдеще.
Върху косата ще завали сняг,
той ще е пудра, изпусната от несръчен камериер.
По коловозните пътища колата понася ненаписаните монолози...

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.