* * *

web | Пръстен в кладенец

Къде ще отнесем всичко, което натрупваме вечер и сутрин -
съзнанието ни е като гардероб на пенсионирана актриса:
цилиндър, кинжал, напарфюмирано цвете, корона от евтин картон,
шишенце с отрова, разбира се, увито във текста суфльорски,
и всичко оплетено в мрежа от думи, наситени с дъх на кафе.
За какво ли ми трябва, например, да пазя оня часовник площаден
с изкривени стрелки и с циферблат, върху който площадният гарван
изчегъртал със клюн пластелинен деветия час и изчезнал незнайно къде.
Тъй изчезна веднъж и една тъмна жена. Също тъй неизвестно къде.
Неизвестно къде - много странна посока, като сън с неизвестно кого.
И така, на часовника липсва деветият час, липсва денем и нощем и всякога.
И стрелките се целят със своите пики в най-пустинния цвят на вселената.

Първата есен, към девет часа вечерта, от стените се стичаше кехлибар.
На прозореца здрачът седеше замислен и се взираше в лампиона.
Между мен и жената пред мен бе простряна ръката на демон,
отрупана с пръстени, както след време стихът ми ще бъде отрупан,
когато ще пиша за същата тази жена или пък за някоя друга.
Саксии със кактуси плоски, светлееха гривни, гердани, игли за коса.
Бе почти невъзможно да проговорим, бе почти невъзможно и да мълчим.

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.