ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ...

web | Женска роля

Отразявам те - гневно и ласкаво,
отразяваш ме - до полудяване!
Лилава лава бушува в краските -
на камънак до дъх ни втвърдява.
До дъх - мляко и мед - ни разлива.
Само за дъх оставя време.
До смърт сме грохнали.
До смърт красиво е.
Боже, душата ми някой да вземе -
не мога повече да я нося -
тегне до гръм, звъни до трепет!
Примижам лятно - стрелне ме косо.
Посееш слънце - покълне пепел.
Не беше - да се огледаш пътьом
и да пригладиш кичур небрежен...
Замесиш ромол - набухне тътен,
поръсиш захар, насреща - снежно.
Толкоз са криви огледалата ни,
че ни превиват до смях беззвучен -
единият си прехапал душата,
другият пее, че я получил...
Вече сме призрак - през теб виждат мене,
през мен мъгливо някой шепти:
отразявайте се до отражения -
неотразимото
няма черти.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.