ЛЕТА

web | Женска роля

“Какво да ти постеля, че да преминеш, без да ме боли?”

В. Станков

Тогава
ще съм песъчинка тиха -
по нечия пета ще драсна
точка,
ще бъда бриз -
въздишката на вихър,
криле подхлъзнал
в думи на поточе,
а може да съм кръгче от лула -
минута ореол
за някой грешник,
оплетени в пътеки ходила,
открили дом
във чифт обувки смешни,
или пък ще измисля кръговрат -
такъв, че сто години
да съм жива,
но без да чувствам как
от глад на глад
луничките сред бръчките изстиват...
Тогава може. Ала съм Сега -
ожулен вихър,
пушек на кълбета!
И ти постилам
мътната тъга,
която подир теб
ще кръстят
Лета.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.