ДРУГАТА ПРИКАЗКА

web | Женска роля

“...ще кажеш: “Палечке, небето ме зове!”,
а аз: “Здравей! Приятно ми е, Мая.”

Никой не пита за теб. Все едно те е нямало никога.
Друга приказка щяхме да пишем, ала в захарна къща живяхме.
Дъждовете облизаха покрива и завивките се стопиха.
Ние... Ние ли? Пяхме и плакахме. Плакахме, пяхме.
Но от сълзи и песни молитвата стана безсрамна -
два гюбека и вече съвсем на кючек ще прилича.
Кой злодей е извикал, че любовта е рана?
Някой, който отдавна е никой. И винаги - ничий.
Друга приказка щяхме да пишем, но реката потече зелена
и отровени, златните рибки са шепа жълтици.
Как дрънчи кухо в речната вена звук на пито-платено -
там, където шуртяха небета напук на умниците...
Друга приказка... Другата приказка кротко се пише.
Няма главен герой. Но принцесата вече е будна.
Като риба на сухо е, още се учи да диша,
ала вече разбира - да бъдеш кралица е трудно.
Не в легло с балдахин - да хъхриш в леговище блатно,
да копнееш за жабчета, впила душа във жабока,
да те плюят и давят, да натъпчат дъха ти обратно,
след това да погалиш... И да чуеш как някой те хока.
Кой мъдрец е извикал, че любовта е рана?
Някой, раждал повторно сърцето си - в смрад, смърт, съсирек...
На света идваш чист. Ала чист да преджапаш катрана,
ослепително бяло е - раждане след умиране.
Друга приказка!... Захар и думички вече не смуча.
Златни рибки ли? Плуват в очите, реката отмина.
След жабоци и принцове иде някой опален и скучен.
Мълчалив. И с душа като детска градина.
...Няма случаен потоп - оцелелият знае.
Никой не пита за теб. И небето е друго.
Литна с елфите Палечка. Свърши себе си Мая.
Ной ми е името - семе и угар.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.