|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АКАЦИЕВО
web | Женска роля
Забождам клонката,
която ми откъсва,
на топло - в копчето между гърдите -
да може ароматът да възкръсва,
додето соковете й отлитат...
Наведе се - и бяло в бяло вдъхна -
цветче и кожа -
млечно съкровение...
Помислих - има нюх.
След туй изпръхнах -
без дишане, без сокове и зрение.
...Поисках с теб до звук да разбера
езика на изящната акация -
осъмвам като болна пещера,
в която са танцували
диваци.
Оцеждам лъх възкръснал аромат -
навярно Бог
в гърдите ме е кътал...
Акацията - пътьом рече вятърът -
е струна от ухание и вътък.
И само пръстите
на виртуоз
мелодията могат да отгатнат.
Ония, дето просто пъхат нос,
продължават пътя си -
обратно.
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.
|