Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ОТ МУХАТА СТАВА СЛОН
Интервю с Барбара Шмидт и Дирк Шмидт

Мая Дългъчева

web

Книжката "Кamfu mir helfen?" (в директен превод звучи като "Можеш ли да ми помогнеш?", попитано със запушен нос) ми попадна съвсем случайно в Мюнхен. Бях разсмяна и очарована, затова потърсих повече информация за авторите в интернет. Оказа се, че съвсем скоро те имат премиера на следваща книжка - със същия слон, но при други обстоятелства... Разбира се, бях там и помолих за интервю.

Оказаха се майка и син. Оказа се, че след 60 000 тираж тази премиера бе всъщност първа за тях. Оказаха се естествени и сладкодумни хора, с чувство за хумор и искрена радост и удивление от онова, което се случва с книжките им. Радвам се, че мога да ви запозная с тях...

Автор: Барбара Шмидт (1952), завършила педагогика, омъжена, с двама сина.

Илюстратор: Дирк Шмидт (1980), завършил дизайн, дизайнер и илюстратор на свободна практика.

 

- Г-жо Шмидт, кога започнахте да пишете за деца и какво ви мотивира?

Б. Шмидт: Не мога да кажа кога точно, може би Дирк знае това по-добре, но мисля че беше през 1997. Началото е свързано с образованието на моя син, който тогава завършваше специалност "Дизайн" и трябваше да представи проект "Илюстрация".

Сметнахме, че ще бъде приятно да направим заедно проект на книга, която той да покаже. Така се появи нашата първа книга - тя не е написана в рими, а илюстрациите са акварелни.

Д. Шмидт: Да, това беше един шестмесечен учебен проект, който трябваше да завърши с предаването на готова работа. Тази книга не е публикувана.

 

- Означава ли това, че първо са нарисувани илюстрациите, а след това е добавен текстът?

Д. Шмидт: Не. Умували сме винаги заедно над книгата. Променяли сме структурата на приказката, защото примерно е добре част от текста да премине на друга страница, добавяли сме нови сцени и герои. Но за да можеш да разпределиш сцените в една книга, е нужно първо да има текст. Или поне по-голямата част от него да е налице. Вероятно би могло да се получи и обратното, нямам представа. Ние правим нашите книги заедно.

 

- Защо точно книга за деца?

Б. Шмидт: Предполагам моята работа повлия за това. Всъщност половината от мотивацията ми беше да помогна на Дирк. Защото аз пиша просто така, за удоволствие, но за него това е професия, от която трябва да живее.

 

- Г-н Шмидт, като илюстратор ли работите днес?

Д. Шмидт: Да, но не само илюстратор. Аз съм също графичен дизайнер, оформям вестници и списания, както и дигитални издания, уебсайтове и др. За мен е важно да сменям дейностите си и да работя с хора, вместо да си остана вкъщи и само да рисувам. Това ми дава възможност да поддържам и усъвършенствам уменията си. Защото техниката се развива с много бързи темпове и ако не си в час какво се случва, може да се окаже един ден, че вече не си пригоден да работиш. Или че трябва да полагаш усилия да настигнеш останалите в бранша. В момента и илюстрацията, и дизайнът са търсени, но кой може да каже какво ще е след 10 години? Има вероятност познатият ни тип илюстрация да не е толкова ползвана вече - да бъде заменена с фотоси, с колажи... Това зависи от пазара. Затова намирам, че е по-перспективно човек да бъде гъвкав и да има няколко и различни приоритета, вместо да се ограничава в една област.

 

- Г-жо Шмидт, защо избрахте да пишете в рими?

Б. Шмидт: Всъщност написала съм доста повече истории, отколкото са издадени в книги. Започнах да пиша в рими доста отдавна. В началото просто на шега - поздравителни картички за рожден ден на мои близки или по други поводи. Защо в рими? Просто ми доставя удоволствие.

 

- Как се случи осъществяването на вашата първа книга, как я предложихте на издателство?

Д. Шмидт: Случи се така, че преди десетина години аз започнах да оформям колонката на Аксел Хаке в един вестник. Оказа се, че той публикува в изд. "Кунстман" и впоследствие, покрай работата ми с него, получих и поредица поръчки от това издателство. Тогава майка ми предложи да им покажем книгата...

Б. Шмидт: Всъщност идеята дойде така - аз бях на лечение в един курорт. Там се запознах с една жена, която работеше в Детска редакция на Баварското радио. От дума на дума й разказах, че и ние със сина ми имаме нещо за деца, но то е просто една книжка, изработена пак като учебен проект на Дирк. Това беше същата тази книжка "Кamfu mir helfen?", ала със съвсем различни илюстрации и написана ръкописно. Жената обаче каза: "Я ми я покажи! А, ама тя е чудесна! Веднага ще пусна по радиото тази история! А вие трябва непременно да потърсите издател..." Аз писах и предложих книгата на две от нашите големи издателства тук, но и от двете получих отказ. Тогава се сетихме, че можем да я покажем в издателството, с което работи Дирк...

Д. Шмидт: Проблемът беше, че "Кунстман" изобщо не бяха издавали детска литература до този момент. Г-жа Кунстман обаче бе заинтригувана още от заглавието - заради смешните нарочни грешки в него. Тя прочете книгата и каза, че й харесва, но трябва да се допита до книгоразпространителите и книжарите, защото тя самата няма никаква представа за търсенето и предлагането на детска литература в момента. Те казаха: "Да, става, ще се хареса..." И така нещата тръгнаха. Ние с Дирк бяхме много щастливи! Чудесно е да виждаш как една книга поема свой собствен път, пристига до най-различни хора, радва и малки, и големи... Тази книжка вече е продадена в 60 000 тираж. Наскоро попаднах в интернет на един сайт, където някакъв човек беше съчинил музика за виола и виолончело по нашата приказка и беше публикувал нотите. Музиката се казва "Каmfu?" (смее се). Да, страхотна е тази обратна връзка - чувството, че си направил нещо хубаво, което предизвиква да се случват и следващи хубави неща...

Д. Шмидт: Много хора ни изпращат писма, снимки. Наскоро получих снимка от един човек - как детето му е заспало с нашата книга в ръце...

Б. Шмидт: Тя е включена вече и в езиковото обучение в начална степен.

Д. Шмидт: По тази история правят театрални постановки в различни училища...

 

- Аз също я видях във вид на спектакъл, игран от деца - по един годишен проект на тема "Как слонът танцува с мухата".

Б. Шмидт: Сега се сещам, че тази история тъкмо така и започна! Когато синът ми трябваше да прави този свой собствен проект навремето, той ми каза, че иска да нарисува нещо с муха! (смее се). Така се появи всъщност първо мухата като герой, а след нея и слонът...

 

- Когато напишете нещо, четете ли го първо на деца? Имате ли някаква предварителна представа как те го приемат?

Д. Шмидт: Не, никога не сме правили подобно маркетингово проучване. Работим по вътрешно усещане.

Б. Шмидт: Искаме да е интересно...

Д. Шмидт: И задължително да има доза анархия у героите, това е важно за мен...

Б. Шмидт: И да е смешно!

Д. Шмидт: Но никога не обмисляме за каква определена възрастова група е подходяща историята примерно, нито правим опити по някакъв начин да влияем на децата с нравоучения и дидактизъм.

 

- Това беше и следващият ми въпрос - не срещате ли негативни реакции от родителите? Вашите герои говорят смешно, пръцкат, оригват се, но въпреки това са симпатични... Финалите са отворени - често подават начало на някаква съвсем нова история или поне оставят една питанка у детето, вместо поука. Не протестират ли родителите, че тези книги не са достатъчно "възпитателни"?

Д. Шмидт: Не, тъкмо обратното - в отзивите в интернет срещам по-скоро "Слава Богу, най сетне една приказка без морализаторски размахан пръст!"

Б. Шмидт: И без обучителен елемент - "Да научим цветовете", "Да научим пътните знаци" или годишните времена...

Д. Шмидт: На нас самите не са ни интересни като теми неща от този тип, нещата от реалността. Ние искаме да се забавляваме, малко да побъбрим с децата, да се посмеем заедно, да ги отведем в един фантазиен свят...

 

- Какъв е най-големият комплимент, който сте получавали от дете?

Д. Шмидт: Мисля, че това беше на скорошната ни премиера - едно момиченце спонтанно се разплака на един пасаж, в който слонът беше потънал под вода и не можеше да се измъкне. Когато човек види толкова непосредствена детска реакция, си казва "Успях!" Ако можеш да накараш едно дете да съпреживява истински съдбата на един измислен от теб герой, какво повече може да иска човек?

 

 

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2015, № 3 (184)

Други публикации:
Знаци, бр. 3, 2014.