Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пътечката, която твойте устни
по кожата ми мислено чертаят,
навярно е начало на изкуство,
чието име няма да узная.
От нея нишка топъл дъх остава -
невидим белег, че те имам още...
След миг ще се стопи. Ще те забравя.
Ала ще свети тялото ми нощем
от трепета на нежното изкуство
извивка след извивка да извае
пътечката, която твойте устни
по кожата ми мислено чертаят.
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
04. 07. 2001
=============================
Първо издание, електронно.
|