|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАСТРОЕНИЕ
Пият ми се стихове и ми се лудее!
Писна ми от тихо, ще ми се да пея...
Искам да докосна всекиму душата -
тлеещите рани да превържа с вятър,
да въртя земята в другата посока,
тъй, че лято с лято да си смесят сока -
цвете да бълбука, ручей да ухае...
Вчерашният глупав с ум света да смае,
а мъдрецът днешен да си лапне пръста!
Бог да скочи грешен, да нацепи кръста,
гвоздей да посее в облачната нива,
слънце да узрее и да блесне диво!
Дъжд да ме опари, огън да ме плисне,
гръм да ме удари! Само да е искрен!
© Мая Дългъчева, 2000
© Издателство LiterNet,
18. 07. 2001
=============================
Публикация в кн. "Семки от ябълката", Пд.: Книгоиздателска къща
"Марица", 2000.
|