Боже, калпав е светът! И на калпаво отива...
Ето, сита е плътта, а душата ми изстива.
Пък от радиото някой, с някаква купешка песен,
взе да баламосва дядо си, че светът е тесен!

Чедо, ако беше тесен, щях ли да си бъбря скришом
с тъжните комшийски псета? Камо ли до днес да нижа
бабините ти пендари! Ех, да беше жива старата
и светът да беше песен, ами всекиму - попарата...

Май кръвта ми оредява и не ще да топли вече,
но в последния креват мога да заспя облечен...
Право мерих, криво рязах - свестен, грешен, ще изтрая
вместо булки по жаравата, дяволи да ми играят.

Боже, хубав е светът! И дано не му убиват
костите на оня пръв, дето купи смет за сливи!
И дано не му тежат грапавите ни цървули!
В Рая ябълки сълзят...Няма кой да ги обрули.