Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРЪГ
Когато чашите са празни
и ехото от звън отлита...
Когато дъх от минал празник
по шията ми лази сито...
Отникъде приижда с тътен
припреният звънтеж на вени!
Горчив е въздухът. И плътен.
И не ухае на спасение.
Познавам мириса му влажен -
на устни и горещи пръсти.
След нас - потоп. Пред нас - миражи.
И хоп! - осъмваме на кръста.
А кръстът е така божествен -
в Десетото небе опира!
Оттам нататък е известно.
Оттук нататък се умира.
Очите на смъртта са празни -
до ласка всичко е изпито.
И само дъх на минал празник
към гърлото ти лази сито.
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
04. 07. 2001
=============================
Първо издание, електронно.
|