Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОМЪТ
МИ
Построих си къщурка от стихове -
топла отвътре, отвън - невидима.
Думите смешно гнездо си свиха -
мътят сълзи в черупки от миди.
Няма ключалка - да я разбиеш!
Няма врата - да избягам след време...
Само луна - ако искам да вия,
рога от дявол и старо стреме.
Тъй ми е тихо. Тъй ми е свято.
Колко ухания към мен напират!
Мирис на мама... И на обятия...
На зимен облак... И на умиране.
© Мая Дългъчева, 2000
© Издателство LiterNet,
26. 06. 2000
=============================
Публикация в кн. "Семки от ябълката", Пд.: Книгоиздателска къща
"Марица", 2000.
|