ПИСМО ОТ СИБИЛА

web | Пътьом

На Сибила Алексова

Да получиш писмо от сибила е паяче лятно -
бавна нишка от сън и мъзга по небцето ти точи...
Звук от говор - тъй прост, та почти непонятен,
опнал наниз сподавено ехо през две слепоочия.

Откога е родена - помни на руните шепота,
откъде е дошла - на подмолите чува езика...
Всяка дума в гласа на сибила е сгушена шепа -
с кротки тайни, с чудато мънисто... Безгласните викат.

Нито намек, че идва отдавна, от много далече -
да отгатва душите, дълбоко в плътта приземени,
да им плисне копнеж и с гъдел от стих да им пречи
да потънат обратно в хамака от вени и гени.

Да отвориш писмо от сибила - кадеж с дъх на дюли,
блян в драскулка от дим, отлетяла нагоре, към вкъщи...
Лятно паяче - влачи въздишка, стърнищата були -
да е тайнство, когато под пепел се мъти насъщен!

Да е тайнство, когато гадае по зърното залъка
и по пръстите – скулптора, а по сълзата - добряка...
Прочети от сибила писмо - ще пораснеш тъй малък,
че да дишаш с калинките!

P.S.: Великанът не кляка.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.02.2010
Мая Дългъчева. Пътьом. Варна: LiterNet, 2010