* * *

web | Пътьом

Човекът с печални очи се смее широко.
Носи разгърдена риза, свирука шансон -
като вдовица, разперила шарена рокля -
да не личи, че плътта й отдавна е стон.

Той ще намигне, ще спре, ще почерпи тайфата,
ромол и хлад ще поръси - пътуващ фонтан...
В пръските колко голяма сълза е разлята
знае чаршафът му само - до вътък издран.

Човекът с печални очи не умее да мрази -
болката тъне в гледците пласт подир пласт.
Подпират се. Той нея, тя него ли пази -
няма да чуеш, защото се смее на глас.

Да можеше някак да кресне, да тресне, да плюе в сурата
на онзи подлец, на този бардак, на смъртта!
Не може. Не страх... Прекосил е междата -
обича. Нелепо, учудено - бебе с брада.

Да можеше някак поне да си скрие очите...
Или пък вселената един дъх да помълчи,
та да се чуе как горе затихват тръбите,
когато се смее човекът с печални очи.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.02.2010
Мая Дългъчева. Пътьом. Варна: LiterNet, 2010