Мая Дългъчева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗНАМ

web | Стихове

Зрее тълпата гъста.
Ангели мои, спите ли?
Господ виси на кръста
не пред човеци.
Пред зрители.
Капе кръвта му тежко
като в бездарен трилър.
Юда си води бележки:
"Талантът да се умира."
Страстни човеколюбители -
прости, но опростени,
зяпат без свян под полите
на Мария и Магдалена.
И се завъртат пролети, зими,
летоброене...
Боже, смени си ролята,
нека и друг бъде гений -
Юда със сълзи
да плакне
кирливите хорски ризи!
Човекът да милва агне,
не пръстите си да облизва,
рало да лее ковачът
вместо
пирони студени,
Мария да спре да плаче
с очите на Магдалена...

Ангели мои, спите ли?
Сняг на перца се стеле.
Ако разровиш косите ми, ще видиш -
покълват бели.
Тъй че, спести ми края -
в клоните звън се рони.
Казваш - кълвач. Но аз зная -
ковач е.
Брои пирони.