Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТРАСТ
Тази есен е тъй разточителна,
сякаш Рубенсова жена -
вместо гръд
се налива
мъчителна
обла, огнена, пищна луна!
Натежалите облаци
дръзко
вият къдри на тъмни валма.
Като гребен светкавица лъска
и от устрем
се счупва сама.
Притаен в тишина златолиста
тръпне хълм -
влажен, сънен и гол.
Рой врабци - наниз топли мъниста
се разсипват
в дълбокия дол.
Ако Бог е безстрастен,
тогава
тази есен е просто мираж.
Рубенс знае - картина не става
без нагон,
без копнеж,
без кураж.
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
12. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|