СТРАХ

Минувач е.
Избръснат до бяло.
Непорочен. И точен. Добър.
По небето, от дъжд натежало,
стреля с черен,
уверен
чадър.

Иска чист
като лист да остане -
без дори запетайка от кал.
Щом обича, обича без рани.
Ако мрази,
врагът
е заспал.

Минувачът
навярно не знае,
че е просто един минувач.
Между капките търси безкрая,
а безкраят
отблизо
е здрач.

Той е цял
като залък безсолен,
на бедняшка софра оцелял.
И върви под чадъра доволен,
а дъждът
отдавна
е спрял.

© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet, 07. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.