ВТОРИ ШАНС

Защото исках много, не запомних,
пропуснах лабиринта на пчелите.
Додето бързах към меда със стомни,
жуженето им сладко не опитах.
Пътеката звънлива към пчелина
сега е глуха като жълта снимка.
Разбирам, песента й ме отмина,
разнищи се сияйната й примка.

А стомните с оцъклени очища
процеждат медени сълзи до мене.
В зениците им няма нищо. Нищо!
Дори подмолен намек за жужене.

О, Господи, от алчна лакомия
нехаем за плътта на аромата.
Отново, ако можеш, сътвори я -
пътечката уханна на пчелата!
И ме пусни в началото й, Боже -
да лъкатуша, да бръмча невинно,
златисто многоточие да сложа...
Пък ако ще, медът да ме отмине.

© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet, 12. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.