РИСУВАЧЪТ НА СПОМЕНИ

Той вижда - всичко има отпечатък:
додето тя отмята шурнал кичур,
не знае кой ще отнесе нататък
картината "Разплакано момиче"...

Изящен жест, излъчване, гримаса -
на спомена ескизите незрими...
Той помни - и да дишаш е опасно,
ако диханието вае зима.

Навярно затова изпипва тънко
детайла и нюанса, послевкуса...
Той е разбрал: плътта е само плънка -
за плътността ти трябват други устни.

За плътността ти трябват други пръсти -
прозрачното е силует нетраен...
Опипом рови в снопа щрихи гъсти -
контура му с един да очертае.

Той може. И в движение рисува -
с размах и недомлъвка, артистично!
Момичето, прехласнат малък Лувър,
ръмеж лъчист - в палитрата се стича.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2007, № 10 (95)