ПЪЛНОЛУНИЕ

Облещила се е една луна -
уж нощ, а сякаш всеки миг ще съмне!
Навън се къдри кикот на жена,
сподирена от млади таласъми...
С цигулков плач невидимо щурче
от мъката си прави серенада.
По клоните сияние тече...
А аз, панелена Шехерезада,
една след друга приказки редя!
Какво, че кралят спи, децата - също...
Ако издебна падаща звезда,
по-светла ще осъмне тази къща!
Броя отново: прошка след вина -
кралица духом, домакиня телом...
Облещила се е една луна,
опряна като дуло в мойто чело!