Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСВЕЩЕНИЕ
Тя е смешна понякога - романтичка наивна!
Още детство в очите й свети.
Ако тайничко нощем нанякъде кривне -
пие вино с мъртви поети.
И е тъжна понякога, и мълчи необятно,
но така се срамува да плаче,
че сълзата набола се търкулва обратно
и след себе си въздуха влачи.
Като въздух я дишам - незабележимо.
Просто знам, че е тук. Че е близо.
Като дъх от коса. Като кукла любима.
Като нокти, до кожа изгризани.
Просто знам, че е тук. И е толкова хубаво
някой с тебе в студа да трепери.
Вдън гори Тилилейски да се изгубя,
тя едничка ще ме намери.
Тя е прошка без глас, мъдрост, страх посреднощ
и запалена мълком свещица.
Подари ми очи, да живея в разкош -
виждам, в дюлята зреят жълтици!
Подари ми небе, подари ми земя,
а отплата за нея аз нямам.
Само няколко стиха, с които ръмя
под клепачите мокри на мама.
© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet,
07. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|