Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕЙЗАЖ
На Веско Стоянов
Багра тъжно,
шарка нежно,
слънчеви петна тук-там...
Мъчно, дълго,
неизбежно
всеки се рисува сам.
И узнава -
залез става
от сълза във капка кръв,
в сенките
се утаява
спомен, свян, смълчана стръв...
От изгрялата иглика
блика цвят на бъдещ пек,
от ридание и кикот -
силуетът на човек.
Нажежен
или пастелен,
всеки сам си е пейзаж.
Бог
шедьоврите
отделя
в своя райски Ермитаж.
© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet,
07. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|