Мая Дългъчева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОСАНКА

web

Облакътена на перваза, отново подир нея гледа -
не помни откога я мрази - дима под кожата й бледа,
тайфуна в плавната походка и жестовете пестеливи,
гласа й плътен с тъмна нотка... Дори тъгата й отива!

Не помни откога се мъчи досущ на нея да прилича -
грима й имитира сръчно и в думите й се облича.
Но нещо все не й достига, убягва й, не пасва, драска -
онази е старинна книга, пък с орнаменти на каляска...

В онази има нещо скрито - дихание, извивка, тайна -
опустошено и убито, пък сластно, пищно и сияйно...
С какъв аршин да я премери и силуета да открадне?
Да й порови във килера - слой сажди от пустини жадни.

Да й раздруса тишината - звънтеж от стъклени миражи.
А тя - като църковна дата - число с послание... Да каже!
Да каже как! И колко струва да бъдеш и стрела, и котва!?
Чу: "Скиптър, дъще, се купува - осанката се заработва."