ЕСЕННОСТ

Неутолима като глад на великан
безмилостната есен ме поглъща...
В корема й клокочи дъжд пиян,
кървят листа и нищо не е същото.
А беше друго. Помня, ласкав дъжд
очите ми целува без да пита -
непостоянен като хубав мъж,
след който по-щастливи спят жените.
И помня още - младите листа
снега отърсват със зелени тръпки,
а в жилките им блика пролетта
със сладко обещание за пъпки...
Нима не са едни и същи тук
дъждът, листата, моята усмивка?
Мълчи душата, свита на юмрук
под мразовита вятърна завивка.
.......................................................
В бездънния търбух на есента
любовите без думи се събличат.
До шал от нежност мятат песента,
а гола, любовта на смърт прилича!
Но как да обясниш на някой луд,
че е сменен часът на чудесата,
щом Господ е изваял с толкоз труд
усмивчицата му, по детски свята?
И как да обясня на моя син,
че само чифт крила не ми достигат
да гребна залеза - стопен рубин,
додето планината вежди вдига?
Крещя на дъщеря си с шепот глух:
Не знам къде се учи за принцеса!!!
На есента в усойния търбух
и шлейфът ми прилича на завеса.
..........................................................
Това дотук наум си го крещя.
Лицето ми се смее обичайно
в очакване да плисне пак нощта
и да измие тъжните ми тайни.
А може би с протегнат лъч любов
ще омагьосам есента сурова -
в следите на дъжда, за флирт готов,
ще светне капка - сребърна подкова,
а есенният пъстър листопад
ще ме загърне в топлата си дреха!
...Ако успея, заповядай, свят
да ти отчупя къшейче утеха!
Покорна ще приседна и след миг
ще чуя как врабчетата чирикат
на мъдрия си птичешки език,
че есента е... цветето в петлика.