Мая Дългъчева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДНО

web | Стихове

Тази детска сълза върху твоята буза брадясала
тъй обречено свети - светулка, оплетена в скреж.
Трудно преглъщаш - стар кон пред празна ясла,
лютия гривест и пенест, и цвилещ копнеж.

Колко жадува да палнеш с хълбоци залеза,
да опасеш онзи дъжд виолетов по здрач...
Но те опушваше сън - сладка страшна парализа
и вместо пранги те спъваха праг или плач.

Алена тръпна кобилка ли беше ослицата,
твоята пот ли роси по жребчетата вън?...
Стрелва тревата зелени и тънки езици -
живи змийчета в столетния тежък сън.

Плъзва познатият гъдел в копитото млъкнало,
в ноздрите свити боде нощен мирис на дъжд.
Бършеш очи, но сълзата в небето е хвръкнала -
гледай оная звезда... И за нея се дръж!

А когато прескочиш хълма и залезът лумне,
аз ще зная - мъжът и детето са вече едно.
И не питам накрая брада или мъх ще целуна,
щом и двете ухаят на тихо, щастливо сено.