ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ

"Затова при залез слънце винаги трябва да имаме твърда почва под краката си, защото, ако се превърнем в хора, докато летим сред облаците, бездната ще ни погълне..."

"Дивите лебеди", Х.К.Андерсен

Не косми - пух и бяла перушина!
В очите - чисто.
Прегазят мравка - стъпката невинна.
До дупка дирят истината.
Целуват без език, хигиенично.
За потомството не зная -
не отговарят на въпроси неприлични...
Така е в Рая.
И нека в небесата си живеят -
лъчисти, святи...
Обаче хор от ангели да пее
за две заплати?
И в Божието име да убива?...
Прости ме, Боже -
кажи кога в перата им лъстиво
пониква ножът?
И ангел от случайна глътка кал
как подивява?
Наглеждай Ада, Боже пребледнял,
че отеснява -
забравиш миг, че всъщност си крилат
и паднеш лошо...
Днес вярата е лесен занаят -
за трийсет гроша.
От сатани не ме брани -
личат веднага.
Бивш ангел ако те плени,
с усмивка лягаш -
отпуснал на дръвника врат,
шептиш: "Победа!"
А облакът грухти на град
от диви лебеди...

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2007, № 10 (95)