ДАЙРЕ

Жената, в която мъжете се влюбват завинаги,
оставя подире си шлейф от пастелна тъга...
Тя гледа цинично, обаче се смее невинно -
кентавър - с пръхтене в парфюма, пера и рога.

Прилича на тайник - света през ключалката чува,
на циганска кошница - карти, комат и дайре...
Размесва тестето, но все й се пада пътуване
и път през пътеките с крачки смирени оре.

Жената, в която мъжете се влюбват отчаяно,
си има навярно и име, и тяло, и глас.
И тъкмо това ги обърква да мислят, че тя е
завинаги нечия - стигат й залък и страст...

Не виждат - бездънна е вътре, завихрена, шарена -
крилата поляна, която от багри жужи!
Прохладна и мека изглежда, но всеки опарен
мълчи за цената кентавър с юзда да държи.

Жената, в която мъжете се влюбват все някога,
е нежната мъст за безсънните техни жени -
току-що е спряла, а покривът вече я стяга...
Дайрето в съня им не спира - звъни и звъни!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2007, № 10 (95)