ЩЕ СЕ ЧУЕ

"Поет няма женски род"

Още утре пола ще си купя -
плавна, женствена,
на цветчета!
Всички дънки -
гаврошова чета,
на тавана в сандък ще захлупя.

Ще налея в очите си сладост,
ще изшкуркам перото -
да срича
вече лимби, не рими.
За бича
знам - веднага ще спретнете клада.

Дума грапава, неприлична,
няма нощем съня ви
да спъне.
Ще окастря свирепите тръни,
че дерат съвестта ви
лирична.

Ще възпявам небето, морето,
ще примижвам
притворно и влажно.
Талантлигаво ще ме ухажват
потна свита
пияни поети.

Поетеса ще ставам,
решено.
Хубавелка! Възвишена! Дама!
Но кръвта ми, няма ли срама,
пак тече
простосмъртно-червена.

Пак във скута ми сгърчен
се люшка
не любовник - бунтовник обесен.
И тогава псувнята е песен.
Листът смачкан -
риза хайдушка.

Синя кръв
няма как да си влея.
Да гаврътна ли канче мастило?
Пък дали този трик има сила,
ще се чуе.
Щом почна да блея.

© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet, 12. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.