Мая Дългъчева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БАСНЯ

web

Големите думи примамливо, мощно напират.
Трещи фойерверкът, изригва - същински вулкан!
И двамата - огън и жупел. Мълчи манастирът,
замислен пред гледката, бял, от искрите пиян...

Дали фойерверкът познава природата обла -
пушилката зрелищна, синко, е втората част.
Вулканът е стихнал от век, но в утробата топло
клокочи все още безформен, предчувстван екстаз!

Вулканът е мъртъв наглед, но бушува и тътне
подмолно дълбокият пламък, от който е жив.
Отвън - кратер, пепел и сън. Вътре - пътник.
Катери сам себе си. Пътят плътта му въгли...

Дали фойерверкът проглежда - големите думи
изплакват в конвулсии, в лава от кървава слуз!
Чисти и прости. Не звучат даже умно.
И не по гърмежа личат - по тихия трус.

Мълчи манастирът. Свисти фойерверкът и гасне -
след миг ще е куха фунийка - последният знак:
и двамата с блясък говорят, разкошно и властно -
вулкан да е кух, не е чул манастирският праг.