АНТИТЕЗА

Надпиваме се. После се надпяваме.
Пуфтим със героичен махмурлук.
Насън - титани, българи наяве,
в ръцете с герб без знаме: нож и чук.

Ножът - за гърбина на приятел.
Чук - да разпнем онзи глупав бог,
задето на земята ни е пратил
на грешно място и в погрешен срок.

Така си ходим - с гербове в ръцете.
Знаме? Не достига идеал.
Народ от политици и поети.
Княгините са в нощния локал.

Вместо хайдути раждаме хайдуци.
А Шипка безнадеждно се руши
на химна ни под яростните звуци -
юнашкото плющене на уши.

Бог не е българин. Той еднократно
от шепа кал човек едва създал.
А българинът може и обратно -
сам себе си превръща в шепа кал.

© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet, 12. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.