Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА СЪБУДИМ ЧОВЕКА В БЪЛГАРИНА - КУЛТУРНАТА МИСИЯ НА КРЪГА "МИСЪЛ" ПРОДЪЛЖАВА

Мая Дългъчева

web

С доц. д-р Мирослава Кортенска се срещаме по повод новата й книга "Културната мисия на кръга "Мисъл" - мащабен изследователски труд. Ако за някого това заглавие звучи сухо, в грешка е - Мира е от хората, които се вълнуват и предизвикват вълнения.

В разговора ни: "Голямото четене" в Голямата сива интелектуална икономика или - "нашта система" 50-40-10 - срещу българския автор. Правата пропорционалност между размера на гръдната обиколка и размера на бакшиша - криворазбраната цивилизация в нов аранжимент. 21. век - "фасулковците" срещу...?! "Затова написах тази книга - казва Мира. - Защото днес липсва кръгът "Мисъл".


- Мира, каква беше причината преди 20 години, в едно време, когато е било неудобно да се говори за кръга "Мисъл", ти да започнеш тази книга, да работиш върху нея през всичките тези години и да решиш да я издадеш сега - когато пък вече не знам дали е интересно да се говори за кръга "Мисъл" на нашето общество? И актуална ли е според теб днес тяхната теза "Да събудим човека в българина"?

- Преди повече от двайсет години започнах да се занимавам с кръга "Мисъл", тъй като не исках да се занимавам с патоса на времето, със социалистически реализъм и изобщо - с теми, които не ми бяха интересни. Тогава бях много млада и исках да работя нещо сериозно, което да ме увлича. Благодаря на моите учители, на моя професор Любомир Тенев, че каквото и да му е коствало това, не ми попречи да се занимавам с тази тема. С кръга "Мисъл" аз намерих свой център, своя тема и това се оказа много важно. Не бях принудена да следвам конюнктурата, каквато и да е тя. В началото прекарах много години в Народната библиотека, проследих цялото течение на сп. "Мисъл", имах спокойствието да се задълбоча и, как да кажа - да изкарам още един университет там. Защото това е голям университет. И той е не само в таланта на тези четирима души, а във всичко, което ти попиваш от тяхната гражданска позиция, от тяхната решителност и реформаторство... Дори на премиерата на книгата ми дойде на ум, че ако взема една статия на някой от кръга или от сп. "Мисъл" и я подпиша, тогава ще избухне скандал. Защото те назовават нещата по един силен и безпощаден начин. Изкуството и културата е зона, в която живеят силните и надарените и там се изказват болезнените истини на времето. Това ме научиха четворката "Мисъл".

През тези години кръгът беше много важен за мен, защото аз успях да се съхраня, искам да кажа, че в каквото и време да живее човек, той може да го обърне с плюс за себе си. Само трябва да знае какво не иска да прави. В този смисъл няма нереализаран талант! Това също научих от четворката.

Днес?... Аз можех да издам още тогава книгата - тя получи голямо одобрение. Оказа се, че за пръв път в историята на театъра и на нашата култура се говори за група интелектуалци. Това е много рядко в България - толкова талантливи хора да се съберат заедно! Това е нещо, което много пъти ни е липсвало - интелигенцията ни е разединена... В този смисъл искам да подчертая, че Славейков, Яворов, д-р Кръстев и П. Тодоров са много различни като индивидуалности - съдба, произход, присъствие в литературата, верую... Но тях ги обединява убеждението за това кое е най-важно в живота им, културната им мисия, събуждането на човека в българина, превръщането на българина в човек на света.

Написах предговор към книгата, която бях работила много години, с мисълта, че за съжаление, тя е актуална и днес. Тъй като ние сме все още там - все още циклим в криворазбраната цивилизация. Все още сме някъде след Възраждането, където има две основни типологии. Първо - дивият капитализъм, Бай Ганьо, който прави избори, Бай Ганьо, който прави вестник, Бай Ганьо, който купува гласове - просто безсмъртна типология... И срещу всичко това - кръгът "Мисъл". Едни хора, които започват да издават списание, които са уволнявани - д-р Кръстев няколко пъти от Софийския университет, Пенчо Славейков от Народния театър и от Народната библиотека... И умира абсолютно низвергнат. За Яворов да не говорим. А Петко Тодоров умира забравен, сам, много болен.

Този сблъсък на типологии - байганьовщината, която е суперактуална и днес, заедно с дивия капитализъм, който отново ни споходи, заедно с мутрите, фолкпевиците, цялото това опростачване - е и днес актуален, за съжаление. Само че го няма кръгът "Мисъл". Затова тази книга е актуална днес. За да напомня, че на Балканите, в България, в полите на Витоша, както казва Яворов, убиват с жестока секира вместо със златна игла. Но днес го няма кръгът "Мисъл", няма ги онези образовани хора, които идват с културата и познанията си от Европа. Затова моят проект "Пътят към Европа" е центриран върху онова, което може да даде равновесие на байганьовския модел. Затова издадох тази книга сега.

- Ако сега не съществува кръгът "Мисъл", какъв е начинът днес да бъде събуден човекът у българина? Ти водиш своите битки ежедневно, сама знаеш колко непробиваеми стени има... Имаш ли съмишленици и какъв е пътят според теб?

- След Освобождението Славейков използва този израз "Да събудим човека у българина", като има предвид европеизацията на българина. Тоест, българинът да погледне на себе си и на собствения си живот по един общочовешки, космополитен начин, да започне да вибрира с вечните теми на света. А не да бъде забит в пъпа си, в нашите локви... Това е една много важна тема и ако ние успеем да я изведем като основна, ще разберем библейски неща. Какъв трябва да бъде човекът - да обича ближния си, да не краде, да не лъже, основни неща... А ние днес виждаме всичко това поругано, побългарено. Какво прави българинът: лъже, краде, слага в пазвите на фолкпевиците по 50 000 евро... Защото иначе откъде ще има тези бакшиши? Кичът затова е обществено опасен, защото той е израз на целия разпад, на корупцията и развалата на обществото. Разбираш ли какво значи това - едно повторение, обаче кошмарно повторение! Според мен това е картината на 20. век, който в началото и в края преживява този синдром - синдрома на криворазбраната цивилизация. За моя радост сега сме в първото десетилетие на 21. век...

- Виждаш ли промяна?

- Напомням, че трябва да осъзнаем къде сме и кое време е! Българите все още са много разделени. За интелигенцията е страшно. Вече разбрах, че е неизбежно да има фолкпевици и манекенки, страшното е, че медиите ги обявиха за звезди и публични личности, наложиха ги на младите и на обществото. И страшното е, че срещу тях не застанаха други фигури. Значи днес нямаме висока култура, която да се е наложила в обществото Защото дори в началото на 20. век, освен кръга "Мисъл", пише Алеко Константинов, съществуват и други интелектуални кръгове... И не може "фасулковците", както ги нарича Пенчо Славейков, да изплуват. Има една теза на кръга "Мисъл", която днес е много актуална и искам да я кажа: "Развлечението не е култура". Значи, всички ходим в клубове, в кръчми, гледаме криминалета, четем леки романи - но това е развлечение. Културата, изкуството е нещо друго. Ако искаме да бъдем нормална държава, където плакатът на Райна Кабаиванска е по-голям от този на Алисия, където книгите да струват по-скъпо от билет за фолк-концерт, трябва да се замислим за всички тези неща. Те са ужасно свързани. За съжаление, днес всички хора, които получиха високо образование в чужбина - като онези високообразовани от началото на 20. век - останаха в чужбина. Повечето от тях не искат да се върнат. Те не искат да се върнат при тези жестоки нрави тук - пак се връщам към златната игла и топора... Не искам да кажа, че в Европа и на Запад всичко е гладко, но там има правила в обществото, по които хората се отнасят помежду си. Тук няма такива правила.

- Това, което казваш, наистина е страшно - то означава, че българинът от много години извършва някакъв вид геноцид спрямо своите духовни водачи?

- Тъкмо това исках да посоча - че това са нашите духовни водачи! Че както мутрите си имат Бай Ганьо, който прави избори, вестници и пр., така и ние, интелигенцията, имаме тази четворка... И затова на корицата на книгата поставих тази снимка - това са много силни енергии, това са божествени таланти... И тях са ги унищожили. А какво остава за нас?

Българинът трябва да осъзнае това - че не бива да убива своите таланти. И не бива да се повтаря например унищожаването на Яворов, един голям световен поет. Само като си спомня как д -р Кръстев го води сляп, за да може да ходи на работа, за да може да взема някаква жалка заплата... И въпреки това го уволняват от Народния театър, когато е сляп! Взел е заем, за който като гаранти му се подписват д-р Кръстев и Славейков. Тази полица е публикувана от Ганка Найденова - като я гледах, просто не знаех какво да мисля! Яворов написва втория си шедьовър "Когато гръм удари" и тази пиеса се играе само три пъти на сцената на Народния театър, като третото представление - за смъртта му! Какво да говорим!? Жестоки нрави. От това бягат талантливите и образованите ни сънародници...

Тук искам да кажа нещо конкретно, нещо актуално именно за правилата. Оказва се, че статуквото у нас не подпомага и не е обърнато към автора, създател на сериозна култура. Например прието е от всички постъпления за една нова българска книга издателят да взема 50 %, разпространителят - 40%, а авторът - 10 %. Какво е това!? Как няма да избягат? Така въпросът защо у нас не се създаде присъствие на съвременните български автори, има отговор!

С някакви жални гласове по българските медии се говори да не убиваме българската култура, да защитим авторските права и българските автори. Добре де, ама уважавайте закона за авторското право! Как така авторът на сериозна книга, която при това е подпомогната от Министерството на културата, ще взема 10%, а разпространителят щял да взема 40 %? Всичко това се налага арогантно, дори по БНТ издателите казват, че и да се махне ДДС върху книгата, тя нямало да стане по-евтина, ами просто така - те ще си имат повече пари, за да могат да я правят по-луксозна... Разбираш ли, те нямат съзнание, че главният човек, който стои в основата на създаването на една книга, това е авторът! Виж Панаира на книгата... Ходила съм на панаири във Франкфурт, в Лайпциг - там по щандовете има огромни плакати с портрети на автори. Авторът е в основата, той е лицето!

А днес в България издателите оформиха сивия сектор на българската интелектуална икономика. И затова пак ще има акция на Европа и тя ще бъде по отношение на Закона за авторско право, защото ние сме най-големите гангстери по ограбване на интелектуален труд.

И другият въпрос, който си задавам, е защо има "Музикаутор", "Театъраутор", "Филмаутор" и всякакви видове "аутор", които по някакъв начин защитават труда на авторите, а няма "Писателаутор"? Значи на някого е изгодно да не бъдат защитавани правата на писателя? Тъй като е обществено ясно, че под масата се раздават някакви бройки - кой за колкото се пребори с издателя си - т.е , ако издателят има настроение и те харесва, той ти дава 20, 30 или 50 бройки под масата. Сега искам някой от Сметната палата да прочете това и да провери сериозно какво става. За да не се изненадаме, когато Европа ни санкционира и в тази сфера. Не може ти да влагаш огромен труд - моята книга е писана години наред, тя е 400 страници, има образователен характер и ще остане - не може да имам издателски договор, в който аз не получавам хонорар. Не се ли тревожи някой от това!? Че авторът - този, който пише - е толкова онеправдан? Трябва някой да се разтревожи! Очевадна е вече тази социална война. Издателите се превърнаха в мутрите на този пазар - те имат по 2-3 джипа, по 2-3 апартамента, боравят с много пари и децата им учат в чужбина... Това е публична тайна!

Защо аз, която съм написала четири книги, трябва да бъда поставяна в това положение? Връщам се скоро от Париж, където за четири страници текст за бъдещето на културата в 21. век, който ще бъде включен в един сборник, редом с текстовете на мои колеги културолози, не искам да разказвам какви условия ми бяха предложени от издателя. Как ще ми защитава правата и нищо не ми дава под масата... Просто той знае, че ако аз не съществувам, той не може да издаде никакъв сборник. Има нещо много тъжно обаче - че много български писатели, страдали от издатели, от разпространители и ограбвани - от такива, дето правят антологии и им дават по 5 лева за текст и т.н. - много хора сами се издават и сами се разпространяват. Но ние къде отиваме всъщност, ние не отиваме ли в Европа? Какво правим ние сега? Какви са тези правила? Пак стигаме до същото - че българинът не може да направи някаква уредба, в която талантливите му хора да имат някакъв статут. Или това е същата голяма далавера, както всичко в държавата ни, и всички мълчат, защото не вярват, че нещо ще мръдне?

- Казваш, че четворката около кръга "Мисъл" задвижва процеса на промяна, като повече гради и създава, отколкото руши и разгражда. Ти, с твоята непрестанна борба, си навличаш хиляди конфликти с много хора тъкмо защото им казваш директно как е справедливо да бъдат устроени нещата. Това ли е пътят - да се гради и създава? И какво да се гради и създава в тази обстановка, за която говорим?

- Да, може да се гради и създава - иначе щях да умра, ако не бях написала тези 400 страници за кръга "Мисъл". Това е градеж и създаване. Това е връзка с някакви други енергии. За съжаление, при нас коректив ще бъде Европа. Ние сами не можем да си бъдем коректив. Тя ще ни наложи, че има автори, че има авторски права, че има нива на компетентност - кой какъв е... За съжаление, в България, тъй като става въпрос за големи икономически интереси, се примирихме с абсурда да има 300 издатели, или пък да има 12 учебника по българска литература. Не може да лъжем децата! Трябва да има някакъв стандарт, по който това да се урегулира. Явно, ние не можем да си го направим сами, затова коректив ще ни бъде Европа. И, слава Богу, ще ни вкара в някакво нормално русло.

Само че дали ще можем ние в тази отровна атмосфера да оживеем и да създаваме позитивни неща? Затова давам примера с четворката - те всички са си отишли от този свят, недостигнали дори 60 години... Съсипани са били техните огромни енергии и талант. Въпросът е да можеш да оживееш духовно - това е проблемът! Иначе, другото - да вегетираш или да оцеляваш, това е ясно...

Посланието на тази книга е много важно, според мен - те го показват с онова, което правят. И това е, че една култура, един духовен подем не може да се случи само в една област - например да се развие само литературата. Те смятат, че всички клонове на изкуството трябва успоредно да се развиват, че не са изолирани явления. Това е един общ процес на обновяване, на промяна в климата и вкуса на обществото. Затова те са реформатори. Занимават се с издаване на списание, с преводи, с художествена критика, с писане на собствените си творби, включително и пиеси, съграждат основите на две важни културни институции в България - Народния театър и Народната библиотека... Занимават се с мисионерска дейност, за да могат да променят целия климат на обществото и то да бъде не едно балканско общество, а едно европейско общество.

- В тази връзка искам да те питам следното: ти се срещаш с много хора в различни градове. Как усещаш енергията на тези хора? Усещаш ли промяна на климата - както в резултат на личното ти присъствие, така и на книгата, която издаде?

- Първо, виждам едни хора, които са зажаднели да отиде някой и да говори с тях - на живо. Виждам, че хората няма на какво друго да се опрат. Имат нужда от срещите с някой, който се занимава с изкуство, с култура, с духовност... В нищо друго вече не вярват. Аз се разтреперах, когато една актриса в Сливен ми даде питка, която сама е месила - за мен. Това, което ние правим, е много тежко обаче и то явно ни личи - че ние не отиваме там от суета или - бели пеперудки... Отиваме, защото знаем, че трябва да отидем, че трябва да говорим.

Ще използвам кампанията "Голямото четене", за да кажа: ако искате да има голямо четене, трябва да има автори. Обърнете внимание на автора! Защото, да искаш да четеш, означава да искаш да се докоснеш до някакъв друг свят, да разбереш нещо по-различно, а това нещо е авторът. И ако авторът е толкова унижен... Искам да кажа, че в цяла Европа няма издател, по-влиятелен и по-богат от Гюнтер Грас! Става дума за това, че създателите на продуктите са ценени, заплатени и уважавани от обществото. Защото публиката не отива на премиера заради моя издател, а заради мен. Да види кой е този луд човек, който все още мърда, говори и казва тези неща. За да добие някакъв кураж...

Значи е дошло времето, когато трябва да се разбере кой кой е. И трябва законите да задействат спрямо мутрите в интелектуалния свят. Иначе всички интелигентни хора ще отидем в Европа, ще си преподаваме, ще си издаваме там и ще ни бъде чудно! Ако това е целта - да бъдем изгонени, може да ни бъде казано по-навреме. И да ги няма тези мъки и тези нерви.

- Това ме навежда на друг въпрос: дали онова, което се случва, се дължи на някаква инерция, на неспособността ни да боравим със свободата, или е съзнателно управляван процес?

- През 2009 г. ще станат 20 години, откакто е избухнала демокрацията, както мои приятели казват. Аз съм от поколението на наивниците, което вярваше, беше в еуфория от възможността за промяна... Моята първа книга се казва "България - началото на промяната" и сега ще я преиздам. Там аз говоря за първите години на демокрацията. Мисля си, че това са петната на нашето лошо развитие. Това, че ние не можахме да овладеем ценностната си система. Всичко се изроди до крайна степен. Може би това израждане ще ни даде стимул да се оттласнем...

Струва ми се, че вече стигнахме дъното... Тук текат много сложни процеси и мисля, че това са едни родилни петна на нашата демокрация. Аз, която съм един от хората, които са вярвали, съм пострадавша и разочарована от тази демокрация - от всички петна, които нанесе свободата на словото, което също е под голям въпрос, от свободата на печата, която е под огромен въпрос... Досега никакви ценности на демокрацията не са изплували - хората крадат, гледат да оцелеят и да спастрят нещо за къщата си. Няма никаква солидарност, няма обществено мнение, няма никаква публичност. Когато искам да кажа някаква истина, това е огромен проблем! А тази истина всички я виждат и тя е нагла. Ето, казвам я пак: 50 на 40 на 10 - срещу българския автор! Ето една истина, която българските издатели дори не се срамуват да кажат. Това не може да продължава.

- Ти, с твоите четири езика и с твоите възможности да работиш извън България, защо си тук? Чувстваш ли се мисионер? И какъв е твоят вътрешен климат днес?

- Моят вътрешен климат е ужасен. Аз не знам дали да продължавам да казвам истината, защото това е много тежко. Не знам как в тази среда мога да пиша книги като тази за кръга "Мисъл"...

Това, което ще кажа, може би е много смешно, обаче аз съм от театрално семейство - издадох книга за баща ми и разбрах защо съм в България. Баща ми през 1938 г. се връща от Германия. На бял кон отива във Враца, което е едно затънтено градче, дивия северозапад, няма никаква култура, няма театър... И основава през 1938 г. театър във Враца, сега му чествахме 70 години. И има една снимка, от която някой би могъл да разбере моя ген и моята лудост. Тя е следната: красиви хора, много добре облечени, усмихнати. Зима. Качени върху една волска кола - това са основателите на театъра, актьори. Които в зимен студ, на откритата волска кола, тръгват към своята публика. Какво да обяснявам повече? Това е България, това кълбо от лудост - от една страна топорът, жестокостта, едни алчни хора и безпросветни фасулковци, а от друга страна - силата, усмивката, позитивизмът. Това, че никога няма да станеш Бай Ганьо, това, че седиш тук и се усмихваш... Това, че през зимата, с единствения си костюм, се качваш на някаква волска кола и отиваш при хората да им говориш...

Лошото е, че в 2009 г. е същото. Но аз съм от такъв ген, аз няма да избягам. Моето място е тук.

 

"И ще продължа да надигам глава и да казвам неприятни истини - от името на четворката от кръга "Мисъл" - заяви Мирослава Кортенска на премиерата на книгата в Народната библиотека.

Желаещи за каре?

 

 

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2009, № 2 (111)