ВСЕКИ ОСТАВА ЗАВИНАГИ

Мая Дългъчева

web

В Оная гора живееше една Гъбка с красива капела.

При нея спираше кой ли не. Едни се отбиваха. Други се застояваха. А трети оставаха толкова, сякаш никога нямаше да си тръгнат. Но и те си отиваха някой ден.

Гъбката тъгуваше - за едни по-малко, за други - повече. А за трети - постоянно.

- Как става така - питаше тя. - Идва някой, обикваш го, а после те изоставя!?

- Не те изоставя - рече Рекичката. - Просто продължава. Да не говорим за подаръците...

- Какви подаръци? - изуми се Гъбката.

- Как какви? Подаръците, които всеки от тях ти остави… Катеричето те научи, че красивата шапка понякога привлича остри зъби. А Джудженцето скова табела, на която написа: "Не късай!". Пчеличката ти описа всяка тревичка в гората, меда и летежа, охлювчето и маргаритката. А Патенцето - то те прегърна и те отнесе в сърцето си на отплуване...

Гъбката ахна: ами да, всъщност всеки остава завинаги!

Понеже надникна в сърцето си и ги откри до един, гушнати на топло.

Понеже погледна табелката и разбра, че Джудженцето все още я пази от остри зъби.

Понеже в сънищата й жужеше и цъфтеше цялата гора, разказана от Пчеличката!

Затова, щом някой иска да отплува, благодари му, че се е отбил. И му пожелай на добър път - той просто продължава.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.