ВОДНО КОНЧЕ

Мая Дългъчева

web

В Оная гора напролет долетя едно Водно конче.

Обаче малко от обитателите й го бяха виждали.

Май само Елфидата беше сигурна в съществуването му.

А останалите предаваха от ухо на ухо слуха за него.

Едни твърдяха, че е конче като конче - с копита и всичко останало.

Други шушукаха, че има криле.

Трети - че върви по водата.

А някои дори бяха зървали бързото му сияние над Рекичката.

Водното конче не знаеше какво име са му дали.

То просто обичаше да лети.

Обичаше да се разхожда по водата.

И разбираше думите на лилавия Ръмеж.

Един ден го уловиха с мрежа за пеперуди и го накараха да си признае, че е конче като конче. Защото кое нормално конче стъпя по водата и размахва криле? За лилавите думи да не говорим...

А Водното конче се усмихна.

И опита да ги убеди, че и те умеят да летят.

И да танцуват по водата.

И знаят всяка лилава дума. Само трябва да си спомнят...

P.S. Нямам представа как ще завърши тая история в Оная гора. Обаче ако мернеш наоколо бързо сияние, значи всичко вече е наред!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.