КАК ЯЙЦАТА ПОВЯРВАХА В ЧУДЕСАТА

Мая Дългъчева

web

Яйцата в една кошница по цял ден скучаели - ни игри, нито приказки знаели. Затова, с нетърпение, от зарана, чакали светлинката на екрана. Нали се сещате - полека-лека телевизорът се оказал най-добрият приятел на човека...

Та, историята всъщност е за яйцата, които, ама също като децата, чакаха екранът да се ококори, да засвирука, да забърбори... Тогава се блъскаха да надничат на кошницата през дупките - аха! - от боричкане да си счупят черупките...

- Хей, братлета, почва приказката за реката - за оная, дето сменя седем цвята!

Притихнаха яйцата и скоро в тишината се виеха само едни дъъълги въздишки - за ужас на страхливите мишки.

- Еееех, ако цопна в тая река, ще съм червено яйце на брега... Като зора и като сърце - тихо пошепна едно яйчице.

- Аз ще съм синьо - като синчеца!

- Аз пък зелено - като скакалеца!

- Аз като слънчице жълто ще светя!

- Хубава приказка беше, братлета... Само дето чудеса не стават - ей там, зад стъклото си остават. Да поспим, че утре рано-рано може да се пържим във тигана...

На следващата вечер едва дочакаха екранът да засвети и що да видят - Париж, ревю на модни тоалети! Шапки с перушинки, рокли с детелинки, пухчета, пайети и моми напети...

- Не бе, манекенки!

- С човчици червенки... Тази ще се счупи! Кой ли я излюпи?...

- Еееех, ако бях снесено в Париж, досега охохооо - ела и ме виж! Щях да съм вече топ-манекен и да се перча, с перца украсен...

- Аз пък - със рокля в моден десен на детелинки в цвят росно-зелен!

- Само дето чудеса не стават - ей там, зад стъклото си остават...

- Шшшт! Тихо, тихо! Ти там, замълчи! Кой споменава яйца на очи?... Да поспим, че утре рано-рано може да се пържим във тигана...

На следващата вечер едва дочакаха екранът да забърбори и що да видят - борби с тореадори! След бика пръхти земята, аленият плащ се мята, публиката стихва - бди кой кого ще победи?

- Кой кого ли? Ами то е ясно - онзи, който гледа по-опасно...

- Не бе - онзи, черен като мрака!

- Който е с черупка по-по-яка!

- Кой каквото иска да дърдори - онзи, на главата с двете шпори!

- Еееех, какъвто съм юнак - да ми падне оня, черен като мрак...

- Само дето чудеса не стават - ей там, зад стъклото си остават.

Така до късно бъбриха яйцата, мечтаха си да пътешестват по земята - да се цамбурнат във вълните седемцветни, да се пофръцкат на ревю кокетни, а после, за забава - да се сборят, а после...

- Шшшт! Чух някой да говори, че утре ще празнуват всички хора... Във всеки дом яйцата се сварявали, че някакъв Великден се задавал и......

- Олелеее, загинахме, братлета - утре в тенджерата ще сме, клети!

Скупчиха се яйчицата и така затракаха с черупките, че мишлетата се шмугнаха из дупките.

На другата сутрин, щом се събудиха, тъй се озъртаха, тъй се чудеха - не бяха вече в кошницата стара, обвиваше ги нежна, топла пара, навред се рееха мехурчета сияйни и им шептяха рой прозрачни тайни... Вълни люлееха ги леко, леко и ги отнасяха нанякъде далеко...

И само лъскавата тенджера прозвънна със капака, защото знаеше какво ги чака. Ала понеже знаещият не бърбори, тя тихичко капака си затвори. В корема й бълбукаше водата и ласкаво приспиваше яйцата...

Седем от тях ококориха очички в седем разноцветни панички. Първото - като зората червено, второто - от скакалец по-зелено, синьо, оранжево, жълто, лилаво...

- Леле, братлета! Чудо ли става?! Май сме в приказката за реката, помните ли - дето има седем цвята!

В този миг чуха вик:

- Този Великден е направо велик! Или сънувам, или съм в Париж... Не се надувам, само ме виж - имам си рокля в моден десен на детелинки в цвят росно-зелен!

- Аз - капела със перца!

- Аз - рисувани крилца!

- Аз пък - станиолена пантофка!

- Пеперудена татуировка!...

От радост вдигнаха такава врява, че хлапетата се накачулиха да видят какво става. Всяко, със светнало личице, грабна по едно яйчице.

И понеже децата, ама също като яйцата, много обичаха да се борят, почнаха игри с яйцеадори!... Чук-чук-тряс! - ехти селцето, смях подскача до небето, публиката стихва, бди - кой кого ще победи?... Накрая най-големият яйцеюнак получи титлата “Борак”. И право да остане цял, поставен на пиедестал!

...Ами това бе приказката за яйцата и как повярвали във чудесата. А каква им е по-нататък съдбата, знае всеки човек по земята.

- Нима има съдба по-щастлива от това да живееш красиво, от това да зарадваш децата, от това да нахраниш сърцата? - с въздишка лъскавата тенджера капака си затвори, понеже, спомняте си - знаещият не бърбори.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2006, № 4 (77)