ИЗ "ТОПЛОТО ЧОВЕЧЕ"

Мая Дългъчева

web

Селото е пълно с къщи.

Всяка къща си има покрив.

Някъде там горе, сред комините и гнездата, живее Топлото човече.

Луси казва, че живеело в един комин, обаче Нико твърди, че живее в празното щъркелово гнездо. Томи разправя, че Топлото човече мирише на ванилия. Грета настоява, че миришело на бебешка пудра.

Единодушни са само за едно: то може да лети! Невидимо е, когато се налага. И ти става странно топло, щом се появи.

Топлото човече работи в Министерство на топлината и сърдечните грижи.

През зимата има най-много работа.

Тогава хората са най-премръзнали.

Някои въздишат, облакътени по прозорците.

Други стискат очи и броят овце до зори.

А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана.

Тогава Топлото човече тръгва по адреси.

По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките.

Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си.

А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!

С онези, дето броят овце, е по-сложно: цялото стадо трябва да острижеш. После да изпредеш вълната. После да оплетеш един пухен бял сън. Понякога, ако овцете са надхвърлили 100, това си е доста работа. Ама сънят от овча вълна много помага. Цяла нощ ти е топло и на сутринта си като нов!

Обаче там, където някой се е втренчил в една точка на тавана - там се иска истински майсторлък! Онези, дето гледат в една точка, не ги спасява нито сърце върху стъклото, нито пухен сън.

Тогава се налага Топлото човече да измисля приказки, които започват с точка. Не сте чували за такива? Ами те са като малко черно семенце, от което пониква Нещо.

Ето например тази:

Точка с мустаци

Луси гледа в оная черна точка на тавана, без да мига. Точката е триъгълна. И мърка! Луси скочи в леглото - не, никой не мърка, съседката отгоре е пуснала миксера.

Съседката отгоре донесе котето днес. Лежеше в една кутия от обувки. Каза, че го намерила в двора. Каза, че било умряло. Как ще умре, нали дядо рече, че котките имат девет живота? На котето този му беше едва първият!

Луси помни как намери котето на улицата - още бебе. Следваше я, вперило зелените си очи - ясни като брезови листенца напролет. И мяучеше така, сякаш си търси майка.

- Ела, коте, аз съм много добра майка! - каза Луси.

Сипваше му от своето мляко. Връзваше му от своите панделки. Дори прати любимата си кукла да спи при палячото в панера, за да си има котето истинско легло. То се свиваше вечер в кукленото легло и мъркаше, докато Луси заспи. А тя беше най-щастливата котешка майка на света!

Веднъж попита дядо си:

- Котето като порасне, ще си има малки котенца, нали? Щом аз на теб съм ти внуче и те на мен ще са ми внучета, нали?

- А на мен ще ми бъдат правнучета! - прихна дядо й. - Ще им нося мишлета, вместо шоколади.

Днес с дядо погребаха заедно котето. Той бучна една клечка върху гробчето в градината, а тя върза върху нея любимата си котешка панделка. Никога не би повярвала, че има толкова сълзи в очите й. Те капеха и капеха, и не спираха да капят през целия ден. Дори когато срещна Томи на връщане и той й разказа за погребението на неговото коте, сълзите й пак не спряха. Каква утеха изобщо може да бъде, че още някой е загубил бебето си?

Сега Луси е в леглото и още гледа в оная точка на тавана. Оная, триъгълната, дето не мърка.

Топлото човече винаги си носи моливи в джоба - ако се наложи да ремонтира черни точки по тавана.

Първо надраска три черти отляво и три отдясно - ето, точката вече си има мустаци! После нарисува очите - ясни като брезови листенца напролет. После главата с любопитните наострени уши. После меките лапички и извития гръб, и опашката. А после се зае с козинката - бавно, щрих след щрих, косъмче по косъмче. Топлото човече драскаше, и драскаше, и драскаше по тавана - по-тихо и по-силно, по-кратко и по-дълго. Моливът стържеше, сякаш мърка.

Луси започна да се унася, докато гледаше как котенцето й се появява и мърка, ей така - мър-мъррр, мър-мъррр... Живо е, знаеше си тя! Не знаеше точно къде, но е ясно, че е живо някъде, щом мърка! Някъде, където котетата живеят следващите си животи, чак до деветия.

Топлото човече отлетя от нейната стая едва когато дочу от креватчето й познатото"хър-хъррр, хър-хъррр". Понеже "Хър-хъррр" е мъркането на човешките деца - знак, че всичко е наред и може да си ходи.

А Луси не каза нищо на никого. Дори на дядо си не каза. Макар че едва устиска да изтърси: със сигурност дядовците също имат девет живота! Обаче как да кажеш на един възрастен, че нощес котето ти се появило върху белия таван и мъркало - нали веднага ще те заведат на лекар?

Затова Луси само скришом се усмихва. Най-много на брезовите листенца напролет - ясни като котешки очи.

Вълнени чорапи за снежния човек

Нико брои овце трета нощ. Не помни вече колко пъти по десет е преброил. Стадото е толкова дълго, а той може само до десет.

Преди, като не можеше да заспи, с тате брояха овцете заедно. Татко му го научи на този трик. Затваряш очи, представяш си едно стадо овце и почваш да ги броиш. Като преброиш до десет, сънят идва, така каза татко. При баща ти идва още на третата овца - смееше се мама.

Кога беше това? Преди петдесет овце? Или станаха вече осемдесет? Нико не можеше да си спомни. От деня, в който мама престана да се смее, стадата зад клепачите му бяха безкрайни.

Топлото човече проследи овцете още първата вечер, след като таткото на Нико си тръгна. Защо, мамо, защо тати си отиде? Студено му е тук, каза мама. И не се усмихна. Щом мама не се усмихва, значи, не е шега - наистина му е студено.

Нали го гушках, докато заспи, как така му е студено? Нико зарови глава във възглавницата. Целият студ от празното място на татко нахлу в него.

Топлото човече почна да стриже овцете, да преде вълната - бързо, бързо, по-бързо! Накрая оплете един пухен сън, който, странно защо, миришеше на татковия пуловер. Нико се сгуши в съня, затопли се и заспа.

Сутринта излезе и направи в двора един снежен човек. Наметна го със стария татков балтон - да не мръзне. И проточи една червена връвчица от пощенската кутия чак до джоба на балтона. Върху връвчицата висеше бележка:

"ВесНика на тАтN"

Да знае пощальонът къде да го остави - нищо, че татко не живее вече тук. Той със сигурност наминава нощем да си търси вестника.

Втората вечер надойдоха още повече овце. Точеха се една подир друга зад клепачите му, хлопаха с хлопките - десет, две по десет, три по десет, четири-пет-шест... На тридесет и шестата Топлото човече изгуби търпение и размаха табелка:

"Преминаването на овце забранено!"

После се залови да стриже, да преде, да плете. Оплете един мек бял сън, в който Нико и татко му се замеряха с топли снежни топки от овча вълна! Ех, че игра падна! Последната топка се разпльока върху татковите очила и той се разсмя с глас! Очилата! Ама как забрави очилата! С какво ще си чете татко вестника?

Сутринта Нико изтича в двора и сложи върху носа на снежния човек очила. Я, джобът на балтона е празен! Нали ви казах - татко без вестник не може, взел си го е!

На третата вечер Топлото човече си беше приготвило Шишовете-за-спешни-случаи. Носи ги само ако овцете, вместо все по-малко, стават все повече. Топлото човече дръпна една бяла къдрица от първата овца и бързо заплете. Колкото повече руното й се смаляваше, толкова повече плетката му напредваше. Продължи с втората, третата, три по десет, пет по десет... Накрая едва му се подаваше носът сред купищата изплетени чорапи. Топли вълнени чорапи!

Да, това е - топли вълнени чорапи! Ако татко има топли вълнени чорапи, никога повече няма да му бъде студено! Сутринта Нико изтича в двора, бучна две клончета вместо крака на снежния човек и нахлузи върху тях чифт топли вълнени чорапи.

На четвъртата вечер Топлото човече потърка очи - Нико и татко му спяха прегърнати! Овцете се бяха изпарили като сняг на слънце. Татко се беше върнал! Топлото човече не знаеше дали за малко, дали завинаги - важното е, че беше тук.

- Да живеят вълнените чорапи! - викна Топлото човече и прибра своите Шишове-за-спешни-случаи.

Пътьом, съвсем небрежно, прибра и вълнените чорапи на снежния човек. Ами през зимата си е студ, каквото и да си говорим. Даже и да работиш в Министерство на топлината.

Топлото човече нахлузи чорапите, отлетя до едно щъркелово гнездо и окачи отпред табелката: "Преминаването на овце - забранено!"

После придърпа малко топъл дъбов пушек от комина, зави се презглава и блажено захърка.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.09.2020, № 9 (250)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Топлото човече. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2017.