Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОРБИЧКАТА С ПРИКАЗКИ
web
Със зеници учудени и коляно разбито,
на криле пеперудени, без дори да ме пита,
мойто детство отива си, мойто детство ми смига,
и в торбичката с приказки слага възрастна книга.
Ето, в кукла парцалена личицето си скрило,
наранявано, галено, беззащитно и мило
мойто детство отива си, мойто детство ми смига,
и в торбичката с приказки слага възрастна книга.
Със мечти изсънувани и очи зачервени
без слова за сбогуване, неусетно от мене
мойто детство отива си, мойто детство ми смига
и в торбичката с приказки слага възрастна книга.
Но не вярвам наистина, че си тръгва от мене...
Пак в очите ще плисне! Пак от смях ще се пени!
Мойто детство отива си, ала хитро ми смига,
че е пълна със приказки всяка възрастна книга...
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.07.2010, № 7 (128)
|