СЛОНЧЕ ВЕЛИКАН
Звездна нощ се спуска вън,
но не ми е хич до сън,
че върху стената пак
броди тромав слон от мрак.
Тромав слон, тежък тон,
тупа крак, цял от мрак
и с грамаден чер хобот
ме облива в страх и пот!
С моя татко детектив
скрихме се зад шкафа сив,
тихо-тихичко седим -
слона чер да проследим.
Но какво съзирам сам?
Ще ви кажа, срам не срам:
слончето от розов плат
мята сянка в черен цвят!
Вече не изпитвам страх!
Важна тайна днес разбрах -
едри сенки през нощта
хвърлят дребните неща.