Паячето плаче и тъгува - паяжинката му все не струва. Плетката се точи прашна, сива, като есенно небе мъглива.
Облачето чу го и се свъси, паячето с шепа дъжд поръси. Блесна паяжинката му чиста, цяла в капки - сребърни мъниста!
Паячето се засмя щастливо и погледна облачето сиво. После седна и заплете нишка - тънка като паешка въздишка.
С нея ще се качва до небето - чак до магазинчето, където сребърни мъниста се купуват. Само да узнае колко струват!
© Мая Дългъчева, 2002 © Издателство LiterNet, 30. 09. 2002 ============================= Първо издание, електронно.