Като охлювче се плъзгам вечер в мекичката пухена завивка. Там ме чака плюшеният Мечо с милата си плюшена усмивка.
Двамата шушукаме до късно и се смеем тихо под юргана. Щом нощта звезди в небето пръсне, сенки оживяват по тавана.
Гледай, Мечо, сякаш сме на кино, но да пазиш тайната голяма - нашите танцуващи картини ще избягат, ако влезе мама!
© Мая Дългъчева, 2002 © Издателство LiterNet, 30. 09. 2002 ============================= Първо издание, електронно.