Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧИКО И РИКО

web

Чико и Рико са две врабчета с пъргави крачета.
Излюпиха се заедно в гнезденцето меко,
заедно в небето се носеха леко,
заедно търсеха денем зрънца,
заедно спяха, свили крилца...
Даже щом Чико запееше: - Чииик...,
Рико мигом довършваше: - ...рииик!
И никой не помнеше приятелство
по-велико
от това на братленцата
Чико и Рико.
Но веднъж, додето се люшкаха на едно клонче,
под дървото мина старец на конче,
без да усети как от торбата
някакво залъче тупна в тревата.
Ала Чико го зърна, надолу се спусна
и извика:
- Ама че хапка вкусна! Ммм, как ухае... И сиренце има!
Охааа, ще си похапна за трима!
Ще си напълня тумбака догоре!
- Тъй ли? - блъсна го Рико. - Какви ги дърдориш?
Този залък препечен, братленце, е мой!
Чико настръхна: - Искаш ли бой?
Аз пръв го видях как пада в тревата!
- Пък аз го подуших още в торбата! -
Рико накокошини перушини.
Чико закряска и с криле запляска!
Сбориха се в прахоляха, смачкаха синчеца, мака
и така се накълваха, че едва не посиняха,
а сред гъстите им перушини
се издуха тумбести цицини!
През това време
сто мравчици в стройни редички,
без да се карат, орониха залъка на трошички
и една подир друга в мравуняка близък се скриха.
И си похапнаха дружно - мирно и тихо.
А когато врабчетата, задъхани, спряха,
от залъка даже троха не съзряха.
Тогаз Чико и Рико се спогледаха
и засрамено главички наведоха.
Чико рече: - Вместо да се гневим...
Рико кимна: - ...можехме да го поделим.
- И щяхме и двамата да ме сити...
- Пък сега сме и двамата с цицини по главите.
Така врабчетата разбраха самички,
а после казаха и на другите птички,
че ако някой с някого иска да спори,
нека опита да поговори,
защото когато се стигне до бой,
всеки е с рана, но никой - герой.

 

 

© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet, 24. 08. 2002
=============================
Публикация в сп. "Първите седем", 2003.