Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧИКО И РИКО

web

Чико и Рико са две врабчета
с пъргави крачета.

Излюпиха се заедно в гнездото меко,
заедно в небето се носеха леко,
заедно търсеха денем зърна,
заедно спяха под лятна луна
сред перушинки и тишина...

Заедно пискаха, видят ли враг -
примерно стария лаком котак!

Даже, щом Чико запееше
"Чииик...",
Рико мигом довършваше
" ...рииик! "

И нямаше приятелство по-велико
от това на братлетата Чико и Рико.

Но веднъж,
додето се люшкаха на едно клонче,
под дървото премина старец на конче,
без да усети как от торбата
някакво залъче тупна в тревата.

Ала Чико го зърна, надолу се спусна
и извика:
- Ама че хапка вкусна!
Ммм, как ухае... И сиренце има!
Охааа, ще си похапна за трима!
Ще си напълня тумбака догоре!

- Тъй ли? - блъсна го Рико. - Какви ги дърдориш?
Този залък препечен, братленце, е мой!

Чико настръхна:
- Искаш ли бой? Аз пръв го видях как пада в тревата!

- Пък аз го подуших още в торбата! -
Рико накокошини перушини.

Сбориха се в треволяка,
смачкаха синчеца, мака
и така се накълваха,
че едва не посиняха!
А сред меките им перушини
се издуха тумбести цицини!

През това време
сто мравчици в стройни редици,
без да се карат, орониха залъка на трошици
и една подир друга в мравуняка близък се скриха.
И си похапнаха дружно - мирно и тихо.

На къртичето даже търкулнаха къшей в тунела -
да си прави сухари за зимата дълга, дебела.

А когато врабчетата най-сетне спряха,
от залъка даже троха не съзряха.

Чико и Рико за миг се спогледаха
и смутено перчеми наведоха.

Чико рече:
- Вместо да се гневим...

Рико кимна:
- Можехме да го поделим.

- И щяхме и двамата да сме сити...

- Пък сега сме и двамата с цицини по главите.

Така врабчетата разбраха самички,
а после разказаха и на другите птички:
ако някой с някого иска да спори,
нека опита да поговори!
Защото, когато се стигне до бой,
всеки е с рана, но никой - герой.

 

 

© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet, 24. 08. 2002
=============================
Публикация в сп. "Първите седем", 2003.