Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Из "СЛОН И ЧАДЪР"

Мая Дългъчева

web

На баба в килера, до буркана с пипера, тъгува едно слонче с басмено панталонче. Провесило прашни уши, ридае: "Вече никой не иска с мен да играе!".

"Защо?" - ще попитате вие. Защото... Боби му скъса хобота. А слон без хобот какво е, детенце? Нещо средно между мишле и прасенце! Кой ще поиска играчка такава - ами че тя за нищо не става!

И тъй като килерът бе тъмен и тесен, слончето си измисли една песен. Тананикаше си я тихо, когато му стане страшно тежко на душата... И всеки път тя имаше съвсем различни ноти, но... тъй поне не мислеше за разни там хоботи!

Ето я : 

Ой, ой, ой,от самотност дойде ми до гуша
и добре, че сълзите попиват във плюша,
че инак би станало цяло море,
а без шнорхел не мога да плувам добре!
Не... не за хоботче отварям дума,
ама друго си е, даже да е от гума...
Някак всичко щеше да бъде наред,
ако имах един завършек отпред!

Но днес, тъкмо когато започваше с "ой, ой...", вратата на килера нададе вой. После... съвсем се отвори. Слончо зяпна и се ококори. Над главата му - хър-хър - прелетя пъстър чадър. Изду се като паун и потрака с метален клюн:

- Ох, без малко да ми счупят ребрата, не уважават нашего брата. А що порои на гръб съм понесъл - животът на чадъра не е весел... И ревматизъм взе да се обажда - ей на, копчето ми заяжда!

- Тъй е, тъй е, драги господине, на никой няма да му се размине - рече слончето и си изтупа панталончето. - Сега поне ще си бъдем дружинка.

- Какви са тия уши като палачинки?! Ти изобщо какво си - такова тумбесто и безносо? - Чадърът се стресна и в тъмното клюнът му блесна.

Слончето от мъка заекна и сълзичката, дето се клатеше, текна:

- Аз съм п-плюшено слонче, ала нямам хобот. И т-това ако се нарича живот!

- О-о, приятно ми е да се запознаем! А къде е хоботът ти, ако мога да зная?

- Боби го захвърли на двора, а оттам минават доста хора... Някой сигурно го е взел и се перчи с него като петел!

- Не ставай глупав!

Чадърът кихна, изскърца шумно, а после притихна:

- Кой ще реши с хобот да се кичи - че той на слончета само прилича!

- Вярно, бе! - Слончо уши напери. - Значи може да се намери?!

- Разбира се, даже имам идея!

- Хайде де, караш ме да се смея! Как от килера ще се измъкнем? Не знам дори съмва ли или мръква.

- Ех, по години вече съм дядо, ала сърцето ми още е младо! Дръж се за мен и не поглеждай земята, дано да има попътен вятър!........".

 

 

© Мая Дългъчева, 2000
© Издателство LiterNet, 12. 10. 2000
=============================
Публикация в кн. "Слон и чадър", С.: изд. "Дамян Яков", 1999.