Мая Дългъчева - Как гъсеничката се събуди (или как се раждат пеперуди)

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ГЪСЕНИЧКАТА СЕ СЪБУДИ
(или как се раждат пеперуди)

Мая Дългъчева

web

В едно утро лятно със слънчице златно
гъсеничката отвори очи, погъделичкана от ярките лъчи.
Прозя се, протегна се и си рече:

- Мммм, време за разходка е вече.
Ще тръгна полечка по тази пътечка,
пък дано най-накрая се запозная
с някой, с когото да си играя!

- Скучно е да бъдеш сам
в този свят голям -
ех, с приятели мечтая
аз да си играя...

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла...
Зад тревите надзъртала и си пяла,
додето внезапно спряла.
Защо ли? Съзряла
три буболечета с червени елечета.
Към тях приближила с усмивка мила.

- Привет, буболечета с червени елечета!
Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кои сте, кажете?

- Ние сме красивите калинки.
И това не са елечета, а пелеринки!

- Гледай колко сме модерни -
алени, на точки черни.
Бяхме с другите калинки
в школата за балеринки.
Ще завършим този танц
с пирует и реверанс...

- А пък ти си без червена пелеринка.
И си тромава за балеринка!
И изобщо, не си за нас. На добър час!

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла... Зад тревите надзъртала и си пяла,
додето внезапно спряла.
Защо ли? Съзряла
един момък с лъскав костюм,
който вдигал ужасен шум!
Натам приближила с усмивка мила.

- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кой сте, кажете?
И защо вдигате такава врява?

- Малката, нещо ти става -
явно от рокендрол нямаш представа!
Бжжж! Бжжж!

- Рокпевецът Бръмбаран
е прочут от Рим до Кан,
защото всеки уважава,
познава и признава
добрия музикант!

- Ох, забръмча ми главата! - гъсеничката се свила в тревата.

- Нали! Нали!?

- Дори ме боли...

- Я си върви по пътя тогава! От теб ни звезда, нито публика става!

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла...
Зад тревите надзъртала и си пяла,
додето внезапно спряла.
Защо ли? Съзряла да жужи над цветята
златно момиче с гърненце в ръката.
Натам приближила с усмивка мила:

- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете?

- Хей, пчелици-сестрици, елате насам!
Тази малка госпожица няма ли срам?
Представете си, коя съм, ме пита!
Нима не си чувала за медена пита?

- Жу-жу-жин, жу-жу-жин, кой лети под свода син?
Ние, златните пчелички с неуморните ръчички.
Виж, от билки и цветенца сбираме прашец в гърненца,
после си варим в пчелина мед за цялата година.
Жу-жу-жин, жу-жу-жин, идвай в нашия пчелин -
ще научиш тук подред как се прави сладък мед!

- Но аз не мога да летя, а само бавничко пълзя.
Как да събера прашец? Как да си варя медец?

- Че ти нищо не умееш! За какво живееш?
Поне да беше красива, че златна рокля да ти отива...

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла...
Зад тревите надзъртала и си пяла,
додето луната изгряла.
И тогава внезапно съзряла в мрака, сред храсталака,
току пред нея, едно топло фенерче да грее.
И пак приближила с усмивка мила:

- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете?

- Аз съм светулка - блещук, блещук,
в тъмното светя ту там, ту тук.
Скитам на воля в гори, в села...
Аз съм фенерче с крила - ла-ла-ла!
Лунна трошица в гъстия мрак -
смело летя на зиг-заг,
дзак!

- Искаш ли със мен да си играеш?

- Ако се научиш да сияеш.

- Ще ми покажеш ли как се сияе?

- О, голям майсторлък това е! И е нужен талант, то се знае...

Тогава гъсеничката се сви в мрака и заплака -
беше невзрачна наглед, не умееше да танцува балет,
от рок не разбираше, мед не събираше...
Не умееше и да свети в нивите лете.
И изобщо, защо ли се е родила
само с едната си усмивка мила?

- Да можех поне хубавица да стана...
А то - нищо и никаква дебелана!
Кой ще дружи с такава буба безполезна?
О, ще ми се от света да изчезна!

И плакала, плакала сред тежки въздишки,
а от сълзите й ставали нишки,
които я увили като одеяло в едно пашкулче топло и бяло.
Накрая, от плач изнемощяла, гъсеничката заспала.

Но призори се разбудила от странен звук.
Някой чукал по пашкулчето: чук-чук-чук!

- Ама че сънливи пеперуди - и гръм не може да ги събуди!
Я да изсвиря една ръченица за спящата хубавица!

- Цигу-мигу, цигу-миг, идва твоят звезден миг!
Ставай, миличка, от сън, че е утро вече вън!

- Благодаря, маестро, но сте сбъркали адреса -
мене никой в гората не ме хареса.

- Но погледни се - та ти си прекрасна!
Я излизай от тази хралупа тясна!
Изправи главата, разпери крилата -
като тебе втора няма на земята!

И щурецът продължил да свири,
додето от поляни и баири
дотичали всички: пчелички-сестрички,
калинки-балеринки,
Бръмбаран и светулката
да видят кого Щурчо възпява с цигулката.

А малката гъсеничка не можела да се начуди -
мислела, че само в приказките
гъсеничките се превръщат в пеперуди.
Размахвала щастливо крилата,
рисувани сякаш с бои от дъгата,
и на всички простила, и на всички дарила
своята предишна усмивка мила.
И предишната песничка своя запяла,
и танцувала, цялата засияла...

- Скучно е да бъдеш сам
в този свят голям.
С вас, приятели, мечтая
аз да си играя...

И аз там бях, смях се, пях, играх... И нещичко узнах:
ако срещнеш на някоя крива пътечка
нищо и никаква буболечка,
не я подминавай, не я натъжавай,
че може би тя в сърчицето си крие
една пеперудена цветна магия!